tag:blogger.com,1999:blog-68444457190362198912024-03-13T17:18:03.732-07:00Shaman's blogShamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.comBlogger56125tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-28366325561256157972018-04-16T13:53:00.000-07:002018-04-17T03:02:34.864-07:00За към Мир?<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: left;">
<br /></div>
Видях го!<br />
<br />
Като огромен барабан на револвер от енергия с различни жлебове за патрони - духовната ми рулетка... А вместо патрони бяха заредени с истини, различни духове, образи - костюми - души. Всичките - мои си! А всяка капсула - пълна с още толкова различни качества и уникално отличаващи се характери. Но само един е активният за момента, колкото и бързо и често да се сменят...<br />
<br />
И реших... Май ми е време и имам нужда да се изчистя... Готов съм и ще ми е хубаво да се простя с тоя си демон на Страха, дето учи на себе-презрение. Назовават го Болковото - Его. Онова дето обича да ти говори гадости - да те плаши. Това дето те прави тъжен и те депресира, и ти повтаря колко си депресиран. И точно така се самохрани - от твоето самопричинено страдание. От твоя страх, твоя срам, твоя страх от срам и срам от страха... И каквото друго може да ти причини болка от самия въздух около тебе... Шепне ти в тъмното като останеш сам... Толкова лепкав, всеобхватно поглъщащ, удобно приспиващ и невероятно умел... компас по пътя ти надолу в пропаста... Не, Благодаря! Няма нужда! Не искам вече, моля! Стига! Стига!.... Плача... Стига... Дишам... Стига толкова!<br />
<br />
Врътнах си рулетката и го направих активен! Оставих го да ми говори и му заповядах да ми каже - ама всичко, дето може!... И той нищо не ми спести: "колко съм грозен, глупав, мързелив, дебел... как никой няма как да ме обича... че нямам никакъв шанс, такъв счупен на парчета и разплут,... (пое си дъх)... прашасал, мръсен, забравен, изоставен, ръждясал... (тука почна да губи креативност и сила)... колко ми е крив носа, колко ми е зверско лицето...."..... Само за оперирания пръст си замълча.... Защото знаеше, че там вината бе негова. Както и за всичките други белези по тялото ми....<br />
<br />
А аз го вдишах всичкото... И треперех... И бях в резонанс... И се изпъних с тоя си Демон... И го прегърнах... И го издишах - докато дробовете ми не останаха тотоално празни... За да се отвори място за нещо друго... И го изстрелях в небитието... А мястото за "патрона" от тая невидима рулетка, чието дуло започва и завършва на гърдите ми - остана празно и то....<br />
<br />
Даже сълза не пуснах за него. <br />
Просто защото осъзнах, че няма да ми липсва!<br />
И спрях да треперя! <br />
Защото спрях да воювам със себе си...<br />
<br />
И май така се озовах - за пръв път свободен...<br />
Отново на онзи - познатия кръстопът...<br />
Но този път - беше различно...<br />
Май видях отбивка за към Мир.....<br />
<br />
<br />
<div style="text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh-enZprmcAjKpOfZSBXY9dZoiSCfho40_W2XbpmtVtd9DdfjPK0S5rd8dSfaep4ZopEPw1H3rOGUvFntgKTAJr2S99ncC2PtGPkyimLChSCDJUPDVBoYd8qf6MA-n_XI367fVdn11n0kE/s1600/masks_by_wylielise-db591e6.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1280" data-original-width="1024" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh-enZprmcAjKpOfZSBXY9dZoiSCfho40_W2XbpmtVtd9DdfjPK0S5rd8dSfaep4ZopEPw1H3rOGUvFntgKTAJr2S99ncC2PtGPkyimLChSCDJUPDVBoYd8qf6MA-n_XI367fVdn11n0kE/s400/masks_by_wylielise-db591e6.jpg" width="320" /></a></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-37382604797725172742018-04-12T13:08:00.000-07:002018-04-13T04:51:58.304-07:00Казват...<br />
Казват...<br />
<br />
Казват ми :<br />
- Искам да си искрен!<br />
Като го направя, често отговорът е:<br />
- Не, прекален си!...<br />
<br />
Казват ми:<br />
- Гневът е добър!<br />
Като го покажа... Накрая основно е:<br />
- Е сега... Трябваше ли така?...<br />
<br />
Казват ми:<br />
- Трябва ти помощ!<br />
Като си я поискам... Винаги е:<br />
- Не мога да ти помогна...<br />
<br />
Казват : "Една лъжа се крие най-добре между две истини.".<br />
А как се крие една истина?<br />
А дали изобщо има нужда да я криеш?<br />
Тъй и тъй - никой вече в нея не вярва?...<br />
<br />
Бил съм искрен... Най-голямата истина дето ми върнаха обратно бе: "Прекалено си строг"...<br />
Най-голямото постижение - не отидох в лудницата.<br />
Научих си урока и как да се камофлажирам.<br />
<br />
Охо... Колко гневен - бил съм бил...<br />
Гняв ли? Опитайте Ярост? Бяс? Зверска мощ! Неприязън! Бунтарството - ряпа да яде! То е една стихия непоправима и несломима. Неописуема... Вътре в тебе... Ама какво правиш с него?... Това май реално е въпроса... След като си учиш уроците...<br />
За какво си гневен? Защото сте фрусриран? Защото не може да си намерите място в днешното време и изисквания? Защото тази ситуация ви кара да се чувствате безсилен, да не кажа, по Фройдиски - импотентен. Мога да навляза мнооого на дълбоко в тая тема, но избирам да не... Научил съм си урока - често съм прекален..... Освен в искрените разговори със мен.<br />
<br />
Истината е... Гневът е неизчерпаема тема за мен... колкото и извор на енергия... Въпросът е за какво го използваш - по-скоро от къде идва... Знам му извора, знам му поречието, знам му мощта... Но... До къде може да ме заведе течението... Това е въпросът който истински ме вълнува... Защото всичко е навързано - точно както една река...<br />
Гневът, вината и срамът.... Накрая съдбата им е да намерят пътя към Окена, който приема всякакви странници... Единствено тогава тия животни намират мир... А аз май съм сбирщина от твари... Не знам и не намирам място и рамки дето да се свра за дълго...<br />
<br />
Трябва ли ми помощ?!?! Сигурно! Толкова загубена глутница с толкова глупав динозавър за водач - ще да е отчаяна за насоки... Уви... Сам трябва да се научиш... Ако щеш и да си глутница от динозаври - пак ще трябва да си намериш мястото... Все пак, май си - човек.... А да си "човек" значи - сам да си се учи, от своите несполуки....<br />
<br />
Не знам... Вече нищо ама и не знам... Избирам да е така!<br />
За да се поуча!<br />
Как да съм човек да се науча....<br />
Щото колкото и да се правя на нормален.<br />
Си оставам динозавър, че и то - прокажен....<br />
<br />
Може би си трябва нова муза - във магия,<br />
за да усмири таз, вековната стихия.<br />
Да се кротне старий дракон - във прегръдка помири.<br />
За да спи поне веднъж, и той сладко до зори....<br />
<br />
Когато и на думи ний не вярваме,<br />
само с истина приказваме...<br />
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZi0Cj43HxTgvjohWMaq_qL0YmpB0iyAuoCm3HryTXRilWt2OCA0Uxs2l8k8GOGChRB67Baxk14amQP5_bxgshxihseddwjtomOuDb03VNe9dEEHi3ujvR9d2w337GHg3dZelTnYKHFp4/s1600/over_and_under_by_yuumei-dc5vr0k.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1280" data-original-width="1024" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZi0Cj43HxTgvjohWMaq_qL0YmpB0iyAuoCm3HryTXRilWt2OCA0Uxs2l8k8GOGChRB67Baxk14amQP5_bxgshxihseddwjtomOuDb03VNe9dEEHi3ujvR9d2w337GHg3dZelTnYKHFp4/s320/over_and_under_by_yuumei-dc5vr0k.jpg" width="256" /></a></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-84307079939897258422016-12-02T20:57:00.002-08:002016-12-03T12:56:58.601-08:00Ебаси.... <br />
<br />
Няк'ва вечер. Важното е че е петък! Осъзнаваме го все още....<br />
<br />
Да се успиш зверски за работа... Да отидеш с час и половина закъснение... И да те посрещнат с усмивка, "добро утро" и домашна баница!?! Баница с домашни кори, дето колегата ги е правил от четири часа сутринта.....<br />
Ебаси работата!....<br />
<br />
Шефа да ти се смее и да ти обяснява, че не било нужно всеки път да му известяваш като закъсняваш.... Да се хилите и говорите за "implementation of a debugger" с който можеш и да си рисуваш светещи пишки из въздуха..... Да соподеляте мнението, че това си е налужаща нужда!... А шефа да ходи с къси гащи и зимата и да не вярва в болести, щото те действали само за по 24 часа - макс?!?.... Ебаси шефа!....<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
Жените да те гледат как ги разбираш, истински съзираш, провокираш, опитвайки да развиваш, без слабостта си да презираш. Да те милват по брадата, а ти да миришеш им косата. Да се омъркате - умилквате... До там, че да те е страх да трепнеш, да мигнеш или погледа да вдигнеш. Да не вземеш, та прозреш - че мечтите могат и да са реалност, щом съдбата си ковеш.... Да сънуваш, без да ги бленуваш - по челото да целуваш. Да лежат ти във кревата, да усмихват те в отплата. Все различни, но прилични - кат парчетата от огледалото са ми привични.... Дето пръснала се е душата - чуди се как да се закърпи тя, горката.... Баси и душата....<br />
<br />
Да излезеш от работа за да си вземеш бира и храна в шест часа вечерта.... Да приключиш с работата, но с писания любимата - отключиш. Да си допиеш и изпушиш ти една цигара, по телефона да забъркаш й отвара. Да се хванете - съзрете, без да яхвате конете... Да разбулите съдбовни сенки, да целунете комплексни-бемки. Накрая просто с кимане да се разберете. Приемайки, с допир да целунеш й нозете.... Да танцуваш си танго, дори и със съдбовното вълмо....Думите си да забравиш, когато косите й погладиш.... По-натъмно - така си е тамън, изгасяйки лампите, а безлунна нощ си е навън... Но все пак напипваме се в мрака - надушвайки се - все намираме се из съдбата..... Ебаси и съдбата!....<br />
<br />
Да отида за една бира за да видя - едната барманка, дет признава се то и за жена, но подозирам че съдбата пак играе ми игра - от която имам да науча, някой ден може би и ще да сполуча... Барманката да хване да ме черпи бира докато интересна приказка, по между другото тя повокира.... Без да искам да остана за концерта. Да изпиша си късмета - тази вечер добросъвестен явява се поета.... Ебаси и късмета....<br />
<br />
Ебаси и концерта.... Концерт, на който не мислех да оставам, щото често на съдбата си не вярвам. Че от всяко нещо можеш ти да се поучиш!... Но хубаво е първо да разтовариш вериги - кучи. Да изтриеш старото си мнение, да презреш удобното забвение.... Щото истината е че онази - дето е мислената, прекрасна и мила - без страст - образа й изродила.... Ми тя,.. щеше много да се изкефи на тоя концерт!.... По-скоро нейни песни и по-скоро нейна музика, сигурно и по-нейни хора.... Знам ли - не е тук.... Изглежда не аз съм човека и не това е вечерта.... Други чудеса май днеска аз въртя.... Ебаси и чудесата.....<br />
<br />
Та такъв ми е живота - разтоварвайки хомота.... Една да пия с очи, другата да ми говори до зори. Трета да хване ме омърка. Четвърта - в сърцето да опита да човърка. Пета - музиката ми да слуша. Шеста - да ме срещне из съдбовна суша.... Накрая всичко е за да се наместя, но на мене се харесва... Все не зная, но вървя - по своя път ходейки си аз кървя. Само така аз познавам че е прав - животът ми направи ме корав....<br />
<br />
Но животът си е той чудесен - щом истини явяват се кат песен!... Няма друг и няма друго - твоя си живот единствен е - и то е чудо!<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9v37-RgFAyZuYI6MUFeJiKL_5QsurcYcA2Y9X62V1BpIiAW_iicoCdJg0UNHvxJuWOcAl6-mVDVD1nBux4ix0pezS6bfLsmG4yedwdMHsfRlW92HIufZOl0r_HsSf9gYQqwbbb7UvmMs/s1600/red_carpet.bmp" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj9v37-RgFAyZuYI6MUFeJiKL_5QsurcYcA2Y9X62V1BpIiAW_iicoCdJg0UNHvxJuWOcAl6-mVDVD1nBux4ix0pezS6bfLsmG4yedwdMHsfRlW92HIufZOl0r_HsSf9gYQqwbbb7UvmMs/s320/red_carpet.bmp" width="316" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-2689284570447704272016-10-01T15:11:00.000-07:002016-10-01T15:31:01.754-07:00Безмълвен...<br />
Не знам какво да кажа... Рядко ми се случва... Да ме оставят безмълвен... <br />
<br />
Ако животът ми беше комикс, щях да изглеждам като анимационен герой с паднало чене... Олигавен и оглупял до безумие.... Или вълкът с изплезения език.... Или Скуби-Ду, който го хранят със Скуби-Снакс, а той лети в облаците.... Няк'ва смеска из между всичкото.... Не е реално... Когато те питат "Ти вярваш ли в магии?" - при положение че вече са те омагьосали....<br />
<br />
Ако ти беше супер герой, мисля си, че би имала невероятната сила да изменяш реалността и хората около тебе... Представям си го като розово-виолетов балон, който размеква и провокира.... Може би защото покрай теб се чувствам като глина.... Може би просто защото така ми влияеш.. Размекваш ме като ми измъркаш и като те подуша....<br />
<br />
И ми е невероятно трудно да си представя, камо ли да се опитам да обясня... Каква промяня ми предизвикваш в Света.....Колкото и да съм сънувал, вековни вечери бленувал.. не бих могъл и да си въобразя, че с теб ще си споделям аз Света....<br />
<br />
А тоя Свят е невероятно флуиден... Като мен. Изменяме се спрямо ситуацията, танцуваме с привидностите и не умеем да седим на едно място. Обичаме да мърдаме и да щукаме. Не ни свърта в граници, ни в правила, а чуждите очаквания ни чупят зверски много... Ако бях огледало - щях да се съм се пръснал на хиляди парчета. Да се опитам да отразя всеки и всичко, да се види право какво е и как гледа. Като див звяр, оглупял и оглушал. Като глиган ровейки за трюфел. Заровил си главата в калта и нито може, нито ще да се окопити и осъзнае. Да се поогледа и да види истински човек. Чифт очи, отразени в счупено огледало. Няма да ги види. Няма шанс да ги съзре. Щото те само хвърлят един поглед и рядко поглеждат отново. А и знаят, че никой и не иска да ги види втренчени в него, прекалено хищно гледат. А глиганите не искат такъв поглед, такъв всепроникващ взор. Видят ли го - вирват всички бивните във хор.<br />
<br />
Та предпочитам да си крия очите под козирка на шапка или очила. Да не гледам много дълго някого и често да извръщам поглед. Да кимам и да се усмихвам. Да слушам и да чувам няколко истории едновременно... После защо ли ми е трудно да запомня имена... щото чувам хор в разновидни гласове, дето всеки пее различно... И само по миризма и отношение познавам... Без да гледам, без да говоря... Просто се опитвам да си спомня.... Какъв бях навремето без срам. Преди огледалото да се пръсне, а от трясъка - езика си да глътна.... Да остана и без думи, а от стъклата - без очи... Но отново - в тъмното, намират се звезди. Да просветнат на слепеца в мрака, на безмълвника - нямата усмивка разберат. Камъкът да вземе да умекне. Скелетът на динозавър да вземе и да трепне. <br />
<br />
Без думи да те разберат.<br />
Понякога - неземно красив си е Светът!<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9MiwOStOBVzHjdwLeBJWxZ9HJPb2YWiLPidEuLUrNYuD6ZnWJnlz2MApxpANJu6Yasv0CEjFqBu4SFbTkuHxV1Q64yoLosXnqyqBgRfVtFQVq3kq7J4a8Vx-tKzeTRe-2ucXSKE-FWpw/s1600/bluer_sky_by_culpeo_fox-d46arko.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9MiwOStOBVzHjdwLeBJWxZ9HJPb2YWiLPidEuLUrNYuD6ZnWJnlz2MApxpANJu6Yasv0CEjFqBu4SFbTkuHxV1Q64yoLosXnqyqBgRfVtFQVq3kq7J4a8Vx-tKzeTRe-2ucXSKE-FWpw/s320/bluer_sky_by_culpeo_fox-d46arko.jpg" width="226" /></a></div>
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-60825276266944010782016-08-16T15:25:00.001-07:002016-08-17T01:35:33.373-07:00И к'во? Беееееее....И к'во - нито знам дали да пиша, нито дали има смисъл...<br />
А в крайна сметка много ясно знам...<br />
Какъв смисъл вкарвам...<br />
Колко ми е нужно да го изпиша...<br />
<br />
Трудно е да се преведе приживяване,<br />
със всичките му емоционални привкуси,<br />
със скритият смисъл, със личната сянка и тн....<br />
<br />
Невъзможно е да се сподели, Нереално е някой да те разбере...<br />
Особено само с думи...<br />
Всеки си има свой собствен свят и мнение, а е различно чувствителен и педантичен спрямо своя собсвен поглед....<br />
<br />
Да провокираш ситуация на неразбирателство за най-тривиалното нещо, просто защото ти е интересно, а и искаш да й видиш очите.<br />
За момент да те вземе на сериозно, да се вторачи - ала вгледа,<br />
да почувстваш погледа й, дори и когато се опитва да пробие с него дупка в черепа ти. Вниманието е награда от само себе си...<br />
Но после....<br />
<br />
После си плащаш.... За всяко нещо....<br />
Особено когато си позволил да ти се качат на главата.<br />
Просто защото си добър и искаш да помагаш...<br />
Тогава си докарваш белята...<br />
<br />
От рода и хора - индивиди, дето не минават теста за човеци. Дето са пиявици на енергия, време, внимание - и каквото имаш и ти е ценно. Които са несъобразителни и дори за секунда не помислят за другия. Неблагодарни и нагли хора - те са ми любимите!... За растрелване.<br />
<br />
Що после съм бил гневен?<br />
Ами защото:<br />
<br />
Много са нещата, невъзможно е да ги изброя... Но мога да дам примери:<br />
- Може би родата дето ме псува, щото съм му светнал лампата в хола и събудил - където не й е мястото да спи - та заради това "съм бил лайно".<br />
- Може би любимата жена дето като я настъпиш на болна тема - просто за да вдигне очи, дори и в отвращение и криза да те погледне. Та да се видите... А накрая заявява: "Не искам да си говоря с теб!"... Няма по-голям айсберк за мен....<br />
- Може би че фетиша ми е : "качествена комунукация"....<br />
<br />
Когато можем да си говорим право,<br />
въпреки сърце кораво -<br />
истини да виждаме,<br />
а не като гневни овци на паша да прииждаме....<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMw5VCWjVVAEC4fcPTTC4jK46xtFgjfO_D5mX-q-4x5_NB1QyTeu_Hq8139qbiYbR7mZ5b8-8EFbKN5iv0pmQCE00S42jU386OYZuljG1EntW5YXy-ZBls8uLjjo197JYN7ThTtHEiO7s/s1600/709f84cb7348b653bc4eb5a024672e94.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMw5VCWjVVAEC4fcPTTC4jK46xtFgjfO_D5mX-q-4x5_NB1QyTeu_Hq8139qbiYbR7mZ5b8-8EFbKN5iv0pmQCE00S42jU386OYZuljG1EntW5YXy-ZBls8uLjjo197JYN7ThTtHEiO7s/s320/709f84cb7348b653bc4eb5a024672e94.jpg" width="233" /></a></div>
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-81760441513243866992016-08-06T22:08:00.002-07:002017-10-27T10:37:36.562-07:00Динозавър...<br />
Какъв е шансът да срещнеш динозавър в днешно време?<br />
<br />
Мъжете биха отговорили: "Едно на билион! Те са изчезнали! Логиката ми е желязна. Прав съм!"<br />
<br />
Жените биха отговорили : "Петдесет на петдесет. Или ще го срещна - или не." - Пак желязна логика.<br />
<br />
Това е виц...<br />
И не в логиката е отговорът...<br />
<br />
Но динозаври - има...<br />
Моят въпрос би бил - "А как ще разпознаеш динозавър?"<br />
<br />
Както всяко нещо във вселената - нито има един вариант, нито има правилно и грешно - то просто е. Ако знаеш как и какво е - няма как да го сбъркаш.<br />
<br />
Динозавър:<br />
Отличителните характеристики - животинското в очите, хищническият поглед, острите зъби, студенокръвното сърце - което има нужда от нещо допълнително за да бие нормално, да тича подир плячка, или да трепери от страст.<br />
Диагностичните симптоми - неспокойна стойка като на див звяр, чувство че не си си на мястото, честа жажда за кръв и плът, по-голям фокус спрямо корените и историята на природата, отколкото към новостите и технологиите. Не притежава smart-phone...<br />
Странични ефекти - постоянно желание за бягство от реалността на сегашното време, нежелание за участие в чуждите занимания и интереси, чувство за свръх-стимулация от приети банални неща за този век - компенсирана със свръх-реакция спрямо минимални стимули, загуба на адекватна комуникация със сегашните туземци, загуба на чувство за общност и принадлежност, страх, гняв, омраза и обвиняване на други, депресийни периоди, обвиняване на себе си, чувство на вина, убийство, само-убийство, срам.. (преди идентификация - прочетете дребният фрифт на листовката!)<br />
<br />
Знам че не съм единствен. Само се надявам да не съм последния. Защото знам че човекът, както всяко животно се адаптира към нови условия. Много от хората-динозаври ги опитомиха - те си го избраха да го позволят. Да станат куче или котка, да въртят опашка и да се умилкват на стопанина. Загърбиха дивото, предадоха себе си и коренът на божествената зверственост у себе си. Изгубиха си енергията и предадоха акумулатора на врага, с надеждата че като са послушни - ще ги зареждат. Като smart-phone-те си. "Аз ти давам любов и внимание, значи и ти ще ми дадеш. Щото съм гладен, защото съм забравил как да храня себе си-то.". Станаха "цивилизовани" - това е най-страшното... <br />
<br />
И така живеят зависими - обречени, като на простор провесени. Да съхнат и да вехнат, мислят си: "Сигурно след смъртта ще ме открехнат." И направиха семейства, дариха живот, оставиха звяра си в децата им да действа. Загърбиха мечтите, забравиха и мъдреците - всичките поради любов се сляха със глупците...<br />
<br />
Горко им - горко ни... Всички споделяме един и същи ареал, всички живеем на една земя, а всяко нещо влияе!... Тази истина, че всяко нещо оказва влияние, често хората го забравят, просто защото са хора. А те, хората - те обичат да си обясняват нещата, вместо да ги видят, подушат, опитат... И динозавър, дето си е загърбил природата, да се прави на прилежен човек, да създаде потомство - на какво ще ги научи?... На как да предадеш себе си? Как да улегнеш? Колко е готино да си дебел и лежерен плужек и жена ти да те храни?... Или ще разправят старите изветрели вече истории за величие, за мощност, за тръпката от лова и какво е да тичаш свободен? При положение, че те самите са го забравили... И не говоря за лов на хора-кошути, а за лов на мечти-планини. Не за лесното-достъпното, на една ръка, на една хапка разстояние, а за онова дето цял живот се гони, години се катери, за да осъзнаеш колко е далече върхът, но че и е единтственият път със сърце.<br />
<br />
Говори един дърт динозавър, неспособен, нежелаещ да се адаптира. Прекалено не си е на мястото - иска да избяга, да се махне! Уви - проклетите съдби. Да се луташ и да пъшкаш- всяка тухла във стената ти да блъскаш. Да биеш, удряш и от умора да повръщаш. Но стената не помръдва. Ни на косъм - че от век, щот не признава те като човек. Да не вярваш на лъжите, да подушваш и глупците, дето викат ти - идвай с мен, животът ти ще е блажен.<br />
<br />
И осъзнавам - не хората са виновни, че човечеството е грешно - така са ги научили. Сигурно им трябва метеорит, катаклизъм, апокалипсис, че да се сепнат. Тъжно, неимоверно тревожно. Моля се да не съм прав и да има алтернатива.... Но аз не мога да я видя. Знам че истинска промяна става само с кръв - моя, чужда, каквато се намери - трябва да се пролее... И чак тогава, когато достатъчно човеци са я вкусили, видяли, помирисали - могат да се отвратят. От себе си, от другите, от лъжите които са ни култура, от глупостите с които си замазваме очите... Биха могли да видят право - как на децата си вредим, как не можем смислен свят да съградим. Как всеки тича и се лута, от реалността си търсейки поука.<br />
<br />
Но осъзнатите са динозаври.<br />
Виждат себе си, че са като кентаври.<br />
Че животното е в любовта, във страстта, която за 3 месеца може ни събра.<br />
Ами след това?<br />
<br />
Молим се за метеорит, фантазирайки себе си - развит.<br />
Какво би спасил и приел, във новият свят - би посял без тел.<br />
Без ограждения и неверия.<br />
Не страдайки от старите поверия.<br />
Вярвайки че може да е по-добре,<br />
не е нужно да си на колене.<br />
<br />
И че накрая, може би този динозавър заслужава вяра.<br />
Щото живял е той столетия.<br />
И осъзнава, че живее във комедия.<br />
Която сигурно трагично свършва.<br />
Ако избираш да си човешка мърша.<br />
<br />
Вместо да се сепнеш и събудиш. <br />
Съмнението в себе си - прокудиш. <br />
Че май си животното - човек,<br />
от което може да се поучи този век.<br />
<br />
Че не ти е мястото в музея. <br />
Хубваво е идея за промяна да повея. <br />
На загубените хора в този век. <br />
Мъдростта на динозавър, който се учи как да е човек.<br />
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEih-fO2qH1GuPS5-GS_Xho4Dx0hvkoDG_MwS6V0y8FWavo3VQOQDjJsWKS_M6tTqD3CHhjvbzQNI4p6pQy1CbpODxgHax0ZhiHsfsVqzIZpGUXYAO2tNBlR7fJNjFmCiKy2mXMXp-kB8l4/s1600/born_to_be_free_by_wolfroad-d3997a3.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="191" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEih-fO2qH1GuPS5-GS_Xho4Dx0hvkoDG_MwS6V0y8FWavo3VQOQDjJsWKS_M6tTqD3CHhjvbzQNI4p6pQy1CbpODxgHax0ZhiHsfsVqzIZpGUXYAO2tNBlR7fJNjFmCiKy2mXMXp-kB8l4/s320/born_to_be_free_by_wolfroad-d3997a3.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-12879552506917375682016-06-14T14:09:00.002-07:002016-06-23T06:50:38.460-07:00Осъзнаване<br />
Чак сега го осъзнавам...<br />
Грешката в системата... Поне едната от несъзнавано многото дефектни конфигурации в моят психичен проект, наречен Аз. Едно огромно купище от чарколаци и всякакви разновидни джунджурии, увисени по строителното скеле на вала, който градя внимателно с годините. Един гигант или поне опита за него - представляващ само безжизнени кости и провисени парчета меса. Един опит за обрисуване и разбиране, сработване и удържане на онова неназовимото - дето е отвъд вала....<br />
<br />
И аз съм някъде там, във, под, над него. Неизменна част съм - все пак всичкото това е моят дизайн. Но защо тогава се чувствам толкова нищожен? Безпомощен и обезверен? Сам, дори самотен? Защо единствено в светлината на нечий любящ поглед намирам повод да вярвам в себе си? Колко жалък ме прави това?!?<br />
<br />
Защо съм толкова ограничен и глупав? Защо съм толкова наивен и жаден за чуждата вяра? Защо съм толкова мнителен и недоверчив спрямо думите? Какво повече търся?...<br />
Емоция? Смисъл? Истина?...<br />
За какво ми е? Нито мога да я пия нито мога да я ям... А и като я нося и споделям - отблъсквам другите.... А те искат хубавото... Хубавите думички с приятната емоция и напудрения смисъл...<br />
Кеф, сладост, красота - да си оближеш пръстите...<br />
Когато ти се възхищават - толкова е хубаво... Толкова фалшиво.<br />
<br />
Защо ли вярвам само когато наистина съм ги докарал до ръба, че и лекинко провесил. Да видя какво ще се случи - чисто човешко любопитство. Кой до колко и какво може. Страхотен опит е. Особенно ако можеш и да си му свидетел на човека - ставате двама. И се научавате на чудеса, че и го споделяте за да знаете че не е само лудост.<br />
<br />
Защо ли само в лудостта просперирам? Защо ли единствено там не се плаша? Лудостта от Мъка и Лудостта по Любов - толкова често се срещат и за жалост толкова и са близки. Но ако си се научил да разграничаваш отенъците от привкусите им на небцето си, тогава няма как да сбъркаш гозбите. Няма да те боли коремче и ще си приел това което искаш...<br />
<br />
За жалост нещата които искаш, рядко са нещата от които наистина се нуждаеш... Ако си научил и това... Може и да е за щастие! Когато разбереш и приемеш, че не винаги получаваш това което искаш, но понякога можеш да получиш това от което се нуждаеш.<br />
Когато се научиш на благодарност към това което имаш, а не да гледаш какво ти липсва. Май единствено тогава можеш да продължиш наистина по пътя си...<br />
<br />
Защо ли не вярвам в доброто за себе си?<br />
Не вярвам на добра дума - винаги може още.<br />
Не вярвам на чуждата емоция - често са загубени.<br />
Не вярвам в чуждия смисъл - но го уважавам.<br />
Накрая проповядвам с добри думи и приятни емоции ефикасен смисъл - а хората ми викат, че съм бил готин и умен. Но аз не им вярвам. Фалшиво ми е всичко. Просто не виждам някой да търси истина изобщо....<br />
<br />
Защо ли само на жена, разтворила бедра,<br />
без дъх оставена и запотена - но в този миг с мен увековечена.<br />
Единствено от нейна ласка - чувам как Егото си пляска?<br />
Как вяра нямам и не признавам - чуждите аплодисменти - не приемам че са компетентни.<br />
Не вярвам и настръхвам, когато сред предубедени погледи присъствам.<br />
Единствено със мен, хванати за ръка - аз мога да те преведа.<br />
През моят Ад и моят Рай - каква ми е съдбата - ти познай. <br />
Чак тогава - ти кал'ен - би могъл да си ми суверен. <br />
<br />
Щото вяра за други нямам.<br />
Едвам на себе си помагам.<br />
Щото виждам и не мога да се спра.<br />
Живата съдба да си прозра.<br />
Колко още имам да катеря...<br />
Из тази планина забулена в неверия...<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZiTKwnHvYod5_nOFAI5z-OKwLamUgOnNteojW1b9pjj56LvwJe2lQltTlhvDlcXvrTHgnYNKi0pzyggGj2LPcTY4iIwpdSTuuRZ63OBZ3O3CfiBTr_wHO-DlSQULE2Aw8G6XmPonILIk/s1600/Selfish_by_yuumei.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZiTKwnHvYod5_nOFAI5z-OKwLamUgOnNteojW1b9pjj56LvwJe2lQltTlhvDlcXvrTHgnYNKi0pzyggGj2LPcTY4iIwpdSTuuRZ63OBZ3O3CfiBTr_wHO-DlSQULE2Aw8G6XmPonILIk/s320/Selfish_by_yuumei.jpg" width="174" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-9594623945642937652016-02-10T16:33:00.001-08:002016-02-11T11:55:25.574-08:00Три за Едно на Панаира!<br />
Ретроспекция....<br />
<br />
Млади готически девойки, по-скоро деца...<br />
Скитат се из сборището...<br />
И се случва да ме питат точно мен...<br />
За тъмна поезия... в рими - сигурно...<br />
И не знаят какво искат...<br />
Знам какво си мислят, че търсят....<br />
Сигурен съм, че се лъжат...<br />
<br />
Убеден съм, че търсят грешното нещо -<br />
на грешно място, поради грешни причини.<br />
Мисля си, че питат за нагримирани вампири,<br />
или за сресани върколаци...<br />
Познавате ги - онези от телевизията.<br />
Тези, както и многото други образи,<br />
методи с които се кастрира човешката свобода.<br />
А именно - свободата на въображението!<br />
И личният избор - и отговорност - как да го използваш?<br />
<br />
Или може би питат за писанията на онези - другите.<br />
Флуидните и вечни образи - тези от песните.<br />
Сигурно искат да погледнат и да се докоснат...<br />
До техните сърца - тези на демоните и на падналите герои.<br />
На обърнатите воини, на изтерзаните и предани души...<br />
Само и само в името на страстта....<br />
Единствено тя тегли така към непрогледната тъма...<br />
Брачното було на Смъртта и Любовта...<br />
<br />
Но песнопойки не издаваме...<br />
Съжалявам....<br />
На съседната будка може да намерите брокатени караконджули.<br />
Вярвам, може би те ще задоволят неосъзнатите ви нужди...<br />
Знам ли?... Кой съм аз?<br />
Аз просто преминавам.<br />
<br />
И ги изпратих да си ходят,<br />
да се лутат и да търсят...<br />
И те незнаейки какво дирят... <br />
Не ми е това работата.<br />
Да ги упътвам...<br />
А дали?...<br />
<br />
Не знам - честно...<br />
Вече нищо...<br />
Нито знам, нито вярвам...<br />
Само помня и приемам....<br />
<br />
А помня....<br />
Че тогава, тоя човек, дето го питаха -<br />
ония девойки, онези въпроси...<br />
И той взе, та се запита...<br />
Но отговори нещо друго в него...<br />
И най-страшното е че проговори истината...<br />
<br />
И на задника на ценоразпис,<br />
на ала справка - ала безсмислие на хартия...<br />
Той надраска, на три дъха дразказа...<br />
Своята истина - показа....<br />
<br />
"В тъмна нощ и светъл ден,<br />
седи си паяк покрай мен.<br />
И ме пита със очи:<br />
А ти защо така се скри?<br />
Магьосница ли зла,<br />
в гърдите ноктите заби?<br />
Отровен ли бръшлян<br />
сърцето ти уви?<br />
Че мисли кървави си шепнеш,<br />
но не можеш и да трепнеш...<br />
Та скиташ си така из мрака на света,<br />
със своята съдба, която сам си ти избра.<br />
И знаеш - самотен ще си век,<br />
защото не вярваш на човек.<br />
<br />
*<br />
<br />
А хората минават - скитат, изостават.<br />
Мислят ли? Забравят!<br />
Свойта суета - продават.<br />
Себе си не се познават,<br />
че и Кармата не си признават.<br />
На лъжите свои все си вярват.<br />
Като духове живота си прекарват.<br />
И накрая със въздишка,<br />
безсмислие - кат мишка.<br />
В дупка се завират и така и си умират.<br />
<br />
*<br />
<br />
Но глух си Отче - ти не чуваш.<br />
Все на греховете си робуваш!<br />
Не вярваш в бога, нито в духа.<br />
Гнил си кат презряла круша!<br />
Щот със свойто лицемерие,<br />
изпълняваш предателско поверие.<br />
Ни си Отче, ни си Тате....<br />
Едно поредно грозно пате!"<br />
<br />
<br />
Месеци по-късно....<br />
Ала - година.... и бая работа...<br />
Само мога да кажа...<br />
Че си спомням как баща ми ми говори:<br />
"Или си човек или си мечка.<br />
Но ако трябва да си мечка -<br />
да си готов за борба!"<br />
Аз, Гризли съм сега!<br />
<br />
Обърках се... Това е песен...<br />
Или реалност...<br />
Свободата да избираш -<br />
къде отиваш да мигрираш...<br />
Как в Света да просперираш,<br />
в Себе си ли инвестираш...<br />
<br />
А накрая всичко е игра,<br />
проиграната съдба.<br />
Мухлясала безсмислена творба.<br />
Смисъл - който жив човек не може и разбра....<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhUQWAwn4Cv5u0LnHGJDB5ON1WrResMty2rp8kk73prhb-pPSpm8a3zAeyD-5GuDZ2-OHicmny7sTVsF5vWz2yV8AkxTBSarQx5WURKie88xAhxp4Ih_8ybX_Gi9XCEv0nvrxjiXRDaZ-M/s1600/many+paths.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhUQWAwn4Cv5u0LnHGJDB5ON1WrResMty2rp8kk73prhb-pPSpm8a3zAeyD-5GuDZ2-OHicmny7sTVsF5vWz2yV8AkxTBSarQx5WURKie88xAhxp4Ih_8ybX_Gi9XCEv0nvrxjiXRDaZ-M/s320/many+paths.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-19728565721020856022015-09-29T12:56:00.002-07:002018-09-04T12:22:23.437-07:00Пресякохме ли?<br />
А днес не мислех да пиша... Мислех да мисля... Да преживявам... Да си дам време... Време нямам, нито нерви.... Нямам търпение, нямам дисциплина... Въпреки че разбирам... Но понякога е твърде трудно... Да го приемеш... Всичкото... Случващото се... И себе си-то... Твоята роля... Твоята отговорност... Твоята сила... Защото е прекалено много... Да осъзнаваш, че сам си го правиш... Сам си сценарист, режисьор, главен герой и изцяло манипулатор на своят си живот... Ако Ти не го обичаш - твоето творение - то тогава кой?...<br />
<div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
<div>
Миг - вятър - движение - стрелване - и си там... Забиваш пети в земята, вдигаш прахоляк... Асфалтът е зад тебе... Вдишваш - издишваш... Оглеждаш се... Същите кактуси, същият пясък, същото небе и като цяло - същата пустиня.... Май само се обърнахме със задник в другата посока... Или пресякохме шибания път... Дето е постлан с толкова много грохнали трупове - баш по средата - изгубили вяра души... Как да не те е страх от тоя преход?... И в крайна сметка как би могъл сам да се ориентираш де си?... Ако няма кой да питаш? И нямаш доверие на пилешкия си мозък?...<br />
<br />
"Пресякохме ли?" - се запитало пилето след спринта. Дребното му сърце туптяло до пръсване. Огледало се трескаво - и тук било само. Погледнало към небето - и то мълчало. Слънцето заслепявало, а Луната още не била изгряла. Вдишало - издишало. Успокоило си плахото сърце. И погледнало пустинята. А тя била безкрайна.... И осъзнало - че няма и на идея колко още подобни пътища я пресичат... А кой и би могъл?...<br />
<br />
"Май пресякохме... И к'во от това?.." - си помислил орелът, който се реел над пустинята... И виждал много пътища, но не ги гледал по този начин... За него било друго - той летял... И в тоя си полет виждал много по-друго... И не пресичал пътища... Просто ги прелитал... Но той имал за свой съюзник вятъра... А кое пиле може да лети като орел? Кое пиле познава по този начин вятъра? И кой човек изобщо може да лети?.... Нали?... И аз се питам същото?....<br />
<br />
Защото реенето, повърхността, вятарничевостта и като цяло - многообразието на човешките празноумия, които минават за артистичност и творчество или аристократичност и екстравагантност - когато са лишени от гръбнак от смисъл - просто рухват... Не мислите ли?...<br />
<br />
Защото ако си дълбок, тежък, реален, земен - нещата които носиш, уроците които намираш, истините с които живееш - изобщо не са леки.... И това питам и това търся... Как такъв - истински човек може да се рее - свободно?... Майната им на хората! Човеците сме единици - като пилци в пустиня.... Но все пак ни има.... И това е важното! Това е Оазиса! Не мислиш ли?..</div>
<div>
<br /></div>
<div>
"Пиле! Огледай се! Нима не виждаш? Че си див петел и прелиташ пътища. И преброждаш пустини!" - извикал Орелът....<br />
<br />
А пилето просто се изакало от страх пред сянката на Орела......<br />
<br />
Ни пиле - Ни орел - Ни човек - Ни куче - Ни котка... Не знам к'во... Нещо вълче - щото се движи с Луната.... Просто сянка тичаща през пустинята... Търсеща Оазис.... И съдържаща всичко в себе си.... Пилешкото трепетно сърце, Орелският поглед, Човешката сянка, Кучешката вярност, Котешката независимост... Просто съществуват такива единици... </div>
<div>
<br /></div>
<div>
Но съдбата им е да са сами... И то за това... Те са единици...<br />
Може да ги срещнете за малко... Могат да се завъртят около вас... Могат и да ви говорят...<br />
Могат и да са спътници...<br />
Най-многото което биха могли да бъдат....<br />
Защото тези единици просто преминават...<br />
Пресичайки пустинята - наречена живот...<br />
Търсейки Оазис...<br />
За да го споделят...<br />
Защото са проклети да търсят и да вярват в човеците...<br />
Защото са тук... Все още...<br />
И имат сърцето на Пиле...<br />
И погледа на Орел...<br />
И волята на Вълк...<br />
<br />
Но тези неща са мит в днешно време....<br />
И е лудост и е тъжно...<br />
Че хората не вярват в човеците вече.....<br />
И за това само преминавам...<br />
И само пресичам...<br />
С пиле под ръка, с орел на гърба и с вълк на сърцето.....<br />
Здрасти и сбогом!<br />
Просто се отбивам.<br />
Просто споделям.<br />
Просто се уча.<br />
Как да обичам....<br />
А ти?<br />
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_D-BdStsymYgl2walVLznX4c5BR1eUyZFvVDmXBZlah0agmBShr96_XdKtWu68_EB04JDc9B4j8dN7hGQf3jMozpU8emm6qSvbOD3xAFUgzmIGZFo-k4zQ0DVHbyg6Q-zWc3fOzpeAF0/s1600/because_of_the_reason_x_by_grypwolf-d6q29tw.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_D-BdStsymYgl2walVLznX4c5BR1eUyZFvVDmXBZlah0agmBShr96_XdKtWu68_EB04JDc9B4j8dN7hGQf3jMozpU8emm6qSvbOD3xAFUgzmIGZFo-k4zQ0DVHbyg6Q-zWc3fOzpeAF0/s320/because_of_the_reason_x_by_grypwolf-d6q29tw.png" width="217" /></a></div>
<div>
<br /></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-11617313787374624542015-09-22T02:01:00.001-07:002015-09-22T02:02:14.694-07:00Не, не е ОК така!<br />
Не! Не е ОК!<br />
<div>
Не можеш така.<br />
Не е позволено!<br />
Не знам какво си мислиш...<br />
Който и да си!...<br />
Колкото и близък да си...<br />
Каквато и кръв да споделяме...<br />
Колкото и да се отказваш от нея...<br />
Пак си в грешка...<br />
С това си поведение...<br />
<br />
Гледаш огледалото и му се дразниш на гримасите...<br />
Играеш тенис със стена и роптаеш, че ти се връща топката...</div>
<div>
Сам си го правиш и преиначаваш ситуацията спрямо нуждите си. </div>
<div>
Преразказваш своята си история по личен начин... </div>
<div>
Съществува ли изобщо друг?...<br />
Разбирам те...<br />
Но не това бе начина да ми го кажеш,,, </div>
<div>
<br /></div>
<div>
Защото Ти вярвам, че така се чувстваш.<br />
Вярвам, че не Ти е лесно.<br />
Вярвам, че Ти все още вярваш и търсиш...<br />
Мен. По някакъв начин....<br />
Иначе нямаше и да опиташ да се споделиш...</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Но както си седя спокоен в Моят си Бар. </div>
<div>
Ти - да ми влизаш с ритник.<br />
Не - това не го толерираме!<br />
Незавизимо кой си и какъв си.<br />
Просто - ще летиш!<br />
Докато те изхвърляме навънка....</div>
<div>
<br />
Защото ти викам духа... в Моя Бар...<br />
И пием по едно...<br />
И намираме добра дума..<br />
И си говорим...<br />
Но накрая...<br />
Твоят дух е същият...<br />
И нищо не е чул от моя...<br />
И нищо не е научил...<br />
И нищо не признава...<br />
Освен себе си и своето собствено мнение....<br />
Не, не е ОК така!...<br />
<br />
Защото няма комуникация...<br />
Колкото и да се опитвам...<br />
Остават само с мнения... </div>
<div>
Своите собствени...</div>
<div>
И им трябва катастрофа, та да се сепнат...</div>
<div>
И е тъжно.. И е излишно..<br />
Според моето скромно мнение....</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Има и други варианти... възможности....<br />
Но не и за теб... Ти избираш най-крайното...<br />
Най-болезненото.... Най-инвазивното....<br />
Защо?<br />
<br />
За да си докажеш, че си по-силен от мен?<br />
Че си повече?<br />
Че си по-кадърен?</div>
<div>
По-успял?<br />
По-центриран?<br />
По-стабилен?<br />
Спор няма - така е!<br />
<br />
Но защо не си вярваш?<br />
Защо имаш нужда да си го доказваш?<br />
<br />
Защо следваш сянката си?<br />
А не вървиш пред нея?...<br />
Ти си състезател!....<br />
Аз не съм Ти!<br />
Приеми го!<br />
<br />
Или продължавай да тичаш.... </div>
<div>
След сенки....<br />
<br />
Аз избирах Своя си път!<br />
Независимо кой какво избира за мен...<br />
Или поне се опитва....<br />
И, братко -<br />
Не би ми бил брат, ако не си ми ценен...<br />
И ако имах друг избор...<br />
Както Ти!<br />
Нямаш избор...<br />
Съжалявам - прости ми!<br />
Грешен съм и съм Те наранил...<br />
Щото съм се родил....<br />
<br />
Единственият начин да си изкупя греха, е да живея...<br />
И да допринасям....<br />
Но трябва да ме пуснеш...<br />
Свободен да се рея...<br />
В свобода да извирея...<br />
За Светлина се уча да живея...<br />
А може би и ще успея,<br />
Съдбата си да проумея...<br />
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggj-4Wp30dEqHqtXE9XzIB0TCmDARUq8xV-SLTJBbYefMEW9Vs2ivLciWxkOJ5ebild5faQhvRa0NAvlphTkxvekYuYVDBZaHsOGEYc8eYr1myha_wtmYKXZLNBTlWdYxXn450T83wCiU/s1600/you_hurt_me_by_naelii-d8jruzm.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggj-4Wp30dEqHqtXE9XzIB0TCmDARUq8xV-SLTJBbYefMEW9Vs2ivLciWxkOJ5ebild5faQhvRa0NAvlphTkxvekYuYVDBZaHsOGEYc8eYr1myha_wtmYKXZLNBTlWdYxXn450T83wCiU/s320/you_hurt_me_by_naelii-d8jruzm.png" width="320" /></a></div>
<br />
<br /></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-3492582413051951902014-11-25T12:39:00.000-08:002014-11-25T12:39:25.931-08:00Изненада!<br />
Искам да пиша, но не искам да ме четат....<br />
Искам да се изразявам, но не искам да има свидетели...<br />
Искам да се споделя, но знам че няма даже и смисъл някой да ме разбере...<br />
<br />
За това си танцувам сам в тъмницата по улиците...<br />
Със слушалките в ушите. Надута музика. Захлупен с козирка и качулка. Иди ме виж!... Освен ако аз не пожелая...<br />
Просто имам качеството да съм невидим и непознаваем....<br />
Даже и Психоаналитиците си нямат и на идея!....<br />
<br />
Откривам, че с каквото и да се сблъскваш в ежедневието си - било то физическо или психическо - ако имаш чувството за увереност - просто няма начин да не се справиш...<br />
<br />
Естествено всяко нещо си има цена... Всяко нещо се плаща с енергия... Психическа, физическа, интелектуална, материална - каквото и да е - все влагаш себе си....<br />
<br />
Но ако намериш начин да си задоволен с договорената цена, ако откриеш методи как да печелиш повече, отколкото влагаш, ако проявиш дисциплината....<br />
Можеш да откриеш, че животът може и да е хубав...<br />
Че можеш и да си щастлив...<br />
Изненада!<br />
<br />Какво ли би било, да не си го слагаш на сърцето?<br />
Работата - парите - жената - чуждото мнение - живота?...<br />
И без това всичко е със срок на годност...<br />
<br />
Ако можеш да се смееш - по-добре го прави!<br />
Особено, ако си опознал хорските скърби.<br />
Ако стремиш се към своите висоти -<br />
отваряш, ти дори - Вселенските врати.<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgfpd3FwtdUbwYc8VHHBvH_plgM5p4FlSMySVKZXTgQrOujv9K_kou9PpVUiIpZfPeCUhQJz1E8zrMtQQX-WnMS_hCBnDnDLPuRTogj74Azen8i5Q7DcEiv4HSgv163pymm6LdVRpWxJ28/s1600/smells_nice__by_zoranphoto-d8792d5.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgfpd3FwtdUbwYc8VHHBvH_plgM5p4FlSMySVKZXTgQrOujv9K_kou9PpVUiIpZfPeCUhQJz1E8zrMtQQX-WnMS_hCBnDnDLPuRTogj74Azen8i5Q7DcEiv4HSgv163pymm6LdVRpWxJ28/s1600/smells_nice__by_zoranphoto-d8792d5.jpg" height="213" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-21268759195322347602014-11-20T13:07:00.000-08:002014-11-20T13:10:24.085-08:00Просто едно от сечивата!<br />
Аз - сме много!<br />
<br />
На времето си мислех, че това е така, за да не се чувствам самотен....<br />
<br />
С опита разбрах, че не е баш така...<br />
<br />
Първо - нивга не си сам. Това е най-голямата лъжа и заблуда в света! Нищо не е отделно. 6-та Чакра, ако не се лъжа. Оная между очите - 3-тото око... Дето се отваря като си разкъсаш паяжината, наречена "Мая", която ти е обремчила очите.<br />
<br />
Второ - самотността е състояние на мисълта... и е най-вече илюзия и чувство на депресия. Откривам, че това е най-естественото състояние на всяко себе-осъзнаващо се същество...<br />
<br />
Трето - не можеш да прескачаш стъпала в стълбата на развитието. Можеш да тичаш - даже да спринтираш... но ако не изкачиш всяко едно, то трябва да се спънеш в него, за да го опознаеш буквално из основи - в смисъл да си разбиеш зъбите и да го вкусиш... барабар с жертвената кръв в устата си. Гарантирам, че няма да го забравиш...<br />
<br />
И най-важното - каквото и да се случва - чувстваш ли - каквото и да е - значи си жив. Радвай се! Ликувай! Няма нищо по-отвратително от това да живееш мъртъв, равен, безразличен....<br />
<br />
И в крайна сметка - Аз сме Много, цял Легион! Но това е така, просто защото е. Няма как да е по друг начин. Образи, крайности, личности, поведения, костюми, маски, сечива, умения, качества, знания, познания, теории, идеи, опит - това отличава човека. И най-вече индивидуалния подход и начин на функциониране спрямо всичкото това....<br />
<br />
Няма как да не си самотен, когато няма начин да споделиш всичкото това с когото и да е.... Освен със всичките фантазии и идеи, образи и личности, духове и катексиси - сиреч със всичко което е в тебе...<br />
<br />
А всичкото това е толкова много!<br />
И накрая - как да си сам, брат?<br />
Когато дори и сам-единствен - си толкова адски много?<br />
Какво като само Аз-ът може да го понесе всичкото това?<br />
Нали затова Аз - сме Много!<br />
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxMVJ1tcPwffaQM3mXEyG79RTWEWvzHo8-gmW49w9UdfCYzVpdaOYKprVcWPQSB3Lb59qZZLK0RW00ntFIkzJxwsp4l2Czh-2mUbofyfaK542dx_RYiH5ChWgEWAEvbxDMwEcerIJnrDc/s1600/_268_werewolf_by_365_daysofdoodles-d84ilmj.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhxMVJ1tcPwffaQM3mXEyG79RTWEWvzHo8-gmW49w9UdfCYzVpdaOYKprVcWPQSB3Lb59qZZLK0RW00ntFIkzJxwsp4l2Czh-2mUbofyfaK542dx_RYiH5ChWgEWAEvbxDMwEcerIJnrDc/s1600/_268_werewolf_by_365_daysofdoodles-d84ilmj.jpg" height="246" width="320" /></a></div>
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-19160284100734132902014-11-19T13:34:00.002-08:002016-02-12T12:41:28.902-08:00Ако ти се намират още....<br />
Иде ми да хапя - не искам...<br />
Искам да лая - не знам как...<br />
Знам само да вия - но се сдържам...<br />
Няма я Луната, няма я и тишината, дето да я разпоря с вик...<br />
Има прекалено много хора, погледи и уши - все ненужни свидетели...<br />
Не е честно и коректно да им скъся броя... Кой съм Аз? А и Те какво са ми направили, та да си пусна Зверщината?... "Никой" и "нищо" - това е най-изчерпателният отговор....<br />
<br />
Хора - бол! Като срамни въшки сме налазили Света. А дали сме човеци - виж това вече е сложна тема! Но все пак се намираме... Понякога сме късметлии, та да се срещнем с ала "половинката"... За жалост - най-често в най-неподходящото време!... Или поне така си го обясняваме, след като се срине всичко и драснем клечката на моста от взаимоотношения между мъж и жена....<br />
<br />
Но в действителност, ако може да се извадим за косата, от кацата с екскременти, в която сами се давим психически - бихме могли да забележим. Света наоколо, хората, динамиката, живота. Възможностите и неизчерпаемостта от потенциал за ново развитие на всяко нещо в Природата. И накрая - Себе Си! Човекът който сме Създали за да стигне до тук...<br />
<br />
Наистина прекрасна картинка!<br />
Особено, ако те кара да се усмихнеш дори и на всичките дразнители наоколо, които си нямат и на идея и за частица от твоя Свят... Те са щастливци - остави ги да си живуркат... Нека!... Ти си си един и единствен - Те са много. Нека им е лесно! Малко са човеците дето понасят на несгоди... Трябва си сила и сила възпитава.... Това да носиш бреме... Води до изкривявания - както на гръбнака, така и на психиката...<br />
Но, пич - спокойно! Всичко се лекува! Я с рехабилитация. Я с терапия. Я с електрошок.... Или с удар по главата.... Най-често от съдбата...<br />
<br />
Ама ти сам си я ковеш! В крайна сметка ако не си учиш уроците и не можеш да плуваш като риба - се давиш.... И ако не можеш да пламнеш - изстиваш.... За това - трябва да се научиш! И всичките "неща" дето са - са за да те научат. Не се бори - просто се отдай и стани "Вечният Студент на Живота"!... Или както "някой си - там - мексикански шаман" го нарича - Воин на Познанието... Воин на Светлината.... Както всичките мъже сме родени да сме.... Но като няма кой да ни научи - учим се сами - от своите скърби...<br />
<br />
Просто в крайна сметка трябва да намираме сили и воля да си спомняме за хубавите моменти и за любовта която сме познали. Нищо не е вечно - най-малко ние... Но любовта е енергия и винаги е искрена, в момента си на проявление... Тъй че забрави за всичките съмнения - те са без значение!<br />
<br />
Ако си познал Имаго - сиреч "Нереалната, Бленувана Мечта - Идеала за Жена" - то е било истинско! Познал си го!<br />
<br />
Това, че нищо не е вечно е Първи Закон в Природата.<br />
Но това не го прави по-малко истинско!<br />
<br />
Осъзнай го!<br />
Помни го!<br />
Погали го!<br />
И я изтрий тая сълза - ако ти се намират още...<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwbmJBBSV0S-NERL4RTZ4t7iDdlxemSK4c93DLyCgyKXBCZf-cHJk_2uILxSVPvgznppvmE4OOzMC-DhkNue1ggGk8tkVCRGzOfoxrLXqaLALbF2882fIVhA6i65gqXnXZb3nuB6UQ104/s1600/10705019_4611626946259_1861849515_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwbmJBBSV0S-NERL4RTZ4t7iDdlxemSK4c93DLyCgyKXBCZf-cHJk_2uILxSVPvgznppvmE4OOzMC-DhkNue1ggGk8tkVCRGzOfoxrLXqaLALbF2882fIVhA6i65gqXnXZb3nuB6UQ104/s1600/10705019_4611626946259_1861849515_n.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<div>
пс. Криси - Благодаря Ви за прекрасната рисунка!</div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-90004644332675083102014-11-12T14:03:00.000-08:002014-11-12T14:03:16.689-08:00Мустак!<br />
Гледам се в огледалото - и взимам, че се харесвам... Сигурно ще да е от мустака!<br />
Гледам си през прозореца - и Луната ми се усмихва.... Сигурно ще да е от месеца!<br />
Гледат ме познати - и не могат да ме познаят... Сигурно ще да е от шапката!<br />
Гледам да не му мисля много - и откривам, че ми се отдава.... Сигурно ще да е щото ми писна!<br />
<br />
От тоя Свят, от тия Хора, от ония Закони.... Дето сам си ги налагам и си ги измислям... Писна ми да мисля!...<br />
<br />
Ха, колко по-хубаво е да си малоумен... Или поне да се правиш на такъв.... Но ако истински се потопиш в ролята и прегърнеш тая маска - просто става реалност. Въпрос на оцеляване - просъществуване... Но не само. Защото така навлизаш и в Световете на Другите. И ти се отварят врати. Страхотна сила! Да се правиш на треснат. И ползваш отстъпка за идиоти - дори в хорските глави. Невероятен трик! И не е дефект, не е проблем - защото всички така функционираме....<br />
<br />
Имаме едно чувство на уважение пред чуждата искрена демонстрация на невежество и безпомощност.... Не да ти се вайкат и тръшкат театрално в ролята на жертва, а директно да си те помолят за помощ и да ти благодарят за това, че дори си им обърнал внимание. Осмислящо преживяване е и за двете страни. Независимо дали си помагащият или нуждаещият. Да можеш да си признаеш слабостта е сила. Да можеш да помогнеш на другия в момент на слабост - също. Различно е, но е еднакво вярно. Защото хората сме родени за да сме човеци едни за други и да си помагаме... Или просто моята наивна душа в това й се иска да вярва....<br />
<br />
За жалост, в повечето ми опит до сега откривам, че съм самотна наивна душичка. Не се вайкам, споделям мнение, или поне се опитвам.... Защото съм разбрал, че често съм "прекален" за другите. Прекалено искрен, брутален, вулгарен, краен, тежък, дълбок, абстрактен, конкретен - каквото и да е - бил съм в "прекалената" секция. Просто съм такъв - опитвам..... в крайности... за да ги открия границите.... за да се упътя към "Златната среда".... защото това са ми казвали, че "трябва", или искат от мен, за мен.... или те са искали за себе си.... какво значение има реално?... когато си си избрал посоката вече.... или са ти я избрали?.... или си се примирил?... няма значение!<br />
<br />
В крайна сметка важното е да се радваш!<br />
Да си гледаш живота - и да му се усмихваш.<br />
Да се виждаш в огледалото - и Ти да се познаваш.<br />
Да се любуваш на Луната от терасата си - и Тя да си е твоя.<br />
И да си дръпваш козирката на шапката в поздрав пред другите.<br />
И най-важното - да се усмихваш под мустак!<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgBndLsEPkliBsx8Zl9VI8ix_gaTJSTx25GjPLC8aAGb4J8kI-QtEa9_pakN4NO_pvnAoPzLn08sE0dr5T0sqorKASxc8mNzTkldfB-LeWxU8cww6O69TnmGPvCf2ui6fWQSYa-VGOXsf8/s1600/hold+on+to+your+hat.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgBndLsEPkliBsx8Zl9VI8ix_gaTJSTx25GjPLC8aAGb4J8kI-QtEa9_pakN4NO_pvnAoPzLn08sE0dr5T0sqorKASxc8mNzTkldfB-LeWxU8cww6O69TnmGPvCf2ui6fWQSYa-VGOXsf8/s320/hold+on+to+your+hat.jpg" width="214" /></a></div>
<br />
<div>
<br /></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-29881605976331340682014-10-28T16:54:00.000-07:002014-10-28T23:33:41.422-07:00А за Вас - Драги - как е?<br />
<br />
Брутална музика, надута на максимум в едни големи и бая изстрадали слушалки. Див крясък и разцепващи рифове на електрическа китара, придружени с адските басове и лирики.... Перфектното отражение на емоционалния свят в една творба... Градивно показване и споделяне... Да обърнеш негатива на позитив - единственият шанс, дето имаш в този трагично-комичен свят.... Ако можеш да се забавляваш, вместо да се ядосваш - по-добре го направи!<br />
<br />
Толкова е много-пластово, толкова е богато, че не знам нито как, нито откъде да почна....<br />
<br />
Освен: "<b>А за Вас - Драги - как е?".... </b><br />
<br />
И днеска ми се случи нещо, което не съм си и представял.... Уж, "Психолог" да ми отговори на <u>този въпрос</u> с: "Ей, сега за <u>усещания</u> ли ще ме питаш? Стига с тази Психоанализа - направо си клеясал!".... Ей, верно ли?... Даже и думата 'емоции', пък камо ли 'чувства' не можете да изречете, драга Колега.... "Не ме занимавай с глупости!".... Така ли?.... Ама вашата глупост е неизчерпателна. Нямам какво да Ви науча!.... И просто си млъкнах. Най-добрата реакция по някога - липсата на такава....<br />
<br />
Да ми обясняват за това, че Те разбират <u>"липсата на доверие"</u> като: "Човекът няма да си купи.". И че да имаш много методи за влияние е: "начини да им вземеш парите". И това от Хора, дето ми се имат за Психолози.... Май нещо съм си объркал насоката.... Извинете! Грешката е моя.... Изглежда..... Защото съм малцинство.... И изглежда така се прави! <br />
<br />
What the!.. What the!..What the!... FUCKING F?!?!?!?.....<br />
Да! Извадено е от контекст... Но все пак?... Така ли виждате нещата?... Не Мога Да Повярвам!!! Изглежда Съм Невероятно Заблуден!!!!<br />
<br />
Да, трябва да се яде! За да можеш да си вършиш работата! Да, пари трябват! Ама, Братче!... Сестро!.... Само това ли ви е целта?....<br />
<br />
Да можеш да получаваш пари за това дето си мислиш че ти се прави, ама никога не си го правил? Нямаш опит - имаш само мнение. Имаш Его! Първо - не можеш да си отговориш на въпросите, дето ще си питаш клиентите(горките). Второ - не искаш и да се запиташ искрено, а ми говориш, че ако те не искали - било проява на "недоверие от тяхна страна", че "поведението е с адаптивна цел" - и това "анулирало осъждането"....<br />
<br />
Отказвам и да се опитвам да репродуктирам "кухите думи" на Вашата шарлатанска теория(значело, както Те го едвам-разбират: "нещо абстрактно, с много значения"). И аз съм даже прекалено много обстоятелствен и конкретен, в сравнение с това дето се опитват да продадат.... Шаааааааааааанс!.... Не съм Търговец, за мое щастие..... Аз съм.... И аз вече не знам какво съм.... Моля, не ме и питайте.... Няма да Ви се хареса отговорът! Защото съм искрен Човек.... Или поне когато мога да си го позволя.....<br />
<br />
Моето лично мнение за нещата, не че има някакво значение, но Е че "Психолог" значи "Лечител на Психиката" и "Антрополог на Психиката". Това знам - това практикувам!.... От години... И това не го продавам!.... Защото искам просто да помагам!.... И въпреки, че не винаги го осъзнавам - света на другия признавам.... Все още себе си предавам... Но границите не признавам! <br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLE9I45rmtP7YuEy_99BlmX5VDHRYYAbuFp4_bkHjNp2S441o9n1xij8q9a2CRcsjwJiEVx1u4AQ58o2mrOLxF94RLMywqfnlcVND_gn4BA_N7tO0wYfQVAMAtbVMMaIqQY0BiP6uP8rU/s1600/will_and_hannibal_by_hakuku-d6bkbyp.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLE9I45rmtP7YuEy_99BlmX5VDHRYYAbuFp4_bkHjNp2S441o9n1xij8q9a2CRcsjwJiEVx1u4AQ58o2mrOLxF94RLMywqfnlcVND_gn4BA_N7tO0wYfQVAMAtbVMMaIqQY0BiP6uP8rU/s1600/will_and_hannibal_by_hakuku-d6bkbyp.jpg" height="244" width="320" /></a></div>
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-87914394634272369642014-10-15T19:51:00.000-07:002014-10-15T20:17:38.216-07:00Как ли?Как ли гледаме хората? Света, живота, другите, себе си? Какво ли виждаме? Това което е - или онова което ни се привижда? И не живеем ли в постоянен мираж? Обрисуван в пустинята на собственото ни бедно мнение - продиктувано от убеждението ни, че виждаме истински. А дали? Или гледаме сляпо и сме се втренчили в една точка, скъсили полезрението си със закостенялото си его - че знаем - че разбираме. Нищо не разбираме! Нищо и не виждаме! Както истински е....<br />
<br />
Кога разбираме, че нещо е истинско? Разбираме ли го изобщо? Признаваме ли си го? Или се самозалъгваме в опитите си да контролираме околната си среда? Желаем да ни е удобно, да се чувстваме сигурни и силни. А дали сме? Всеки отговаря за себе си! Я с истина, я с лъжа - който-каквото може да понесе да си каже. Своята истина....<br />
<br />
Кога осъзнаваме, че нещо ни харесва? Някоя песен, някоя приказка? Нали винаги има поне една частица, дето първоначално, ама хич не ни се харесва? Някоя нота, някоя сцена, някоя дума. Винаги ще му намерим кусура - просто защото сме хора и искаме да е по-добро, а така и уж ние да сме по-добри. Но това си е чисто его, а не истина. Защото като гледаш само за черното и недъгавото - ами само това виждаш, а не цялата картина. Виждаме фасетъчно, счупено - като на муха са ни очичките - толкова много парченца, дето се опитваме да ги сглобим в нещо, което можем да си обясним на ограничените мозъчета.<br />
<br />
А кога разбираме, че обичаме, че сме влюбени? А кога си го признаваме? А обичаме ли истински истинския човек, или само илюзията си за него? Приседналата русалка в оазиса на миража в главите ни? Не е ли всичко въпрос на емоция? Не диктува ли тя отношението? А поведението? И това не е ли неимоверно преходно и неблагонадеждно мерило за нашите велики критерии? За удобство, за сигурност, за контрол? Като виждаме само парче, по парче и го оценяваме с емоционалната си реакция - как можем да видим човека като цяло?<br />
<br />
Но не е ли именно емоцията най-вътрешната и първична мярка-ориентир за индивида? Животните така взаимодействат със средата си - емоцията диктува поведението, тя го определя, тя разпознава характера на стимула и провокира вярната реакция. Борба или бягство - не е ли това естествения път на нещата?<br />
<br />
А при хората как е? Не сме ли малко наопаки? От малки не ни ли разубеждават в емоциите ни? Не научаваме ли първо знания, преди да сме имали шанса да придобием опит? Сами ли се научаваме, или някой ни казва какво трябва да научим и как стоят нещата? Трябва - не трябва, правилно - грешно, добро - лошо. А кой наистина знае кое наистина какво е?...<br />
<br />
Може би ако се научим да не се борим против себе си? Може би ако сглобим всички парчета в една цяла картинка? Може би ако преглътнем и признаем всичките си емоции? Може би ако осъзнаем чувствата си? Може би ако един ден се събудим, разтъркаме очички и всичко ни се намести отвътре? Може би ако разберем, че всичко е истина, но ние - хората, имаме силата да избираме как да реагираме и какво отношение да проявим? Ако поемем отговорност за действията си и собствените си недъзи и чернилка, и грешки и несгоди, и нещастия и провалени животи - а спрем да си ги обясняваме? Може би ако просто си признаем - че не сме перфектни и че не знаем абсолютно нищо за истината? Може би тогава ще видим истински....<br />
<br />
Че всичкото е наш дизайн.<br />
Че в каквото вярваш - това и създаваш.<br />
Че кат от чувствата убягваш - живота си ограбваш.<br />
Че сърцето кат не слушаш - с неистини ушите си оглушваш.<br />
И сам вечно ще вървиш с премрежени очи,<br />
и оставаш сляп и смотан - във мнението си омотан.<br />
Защото истината цяла е - и нивга изветряла е.<br />
Че животът си е твой - а любовта към себе си - покой.<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgDaKXTs1WCwHT2uvU1KZ7xcefYRkD6wiYM5R-zh1Lzo0TiPsxnyQlTEGnP8Gn2aCkRpyE_9Ty-TiI2RHHADzyfQhTB2bGynip94-0C0v5jGS1U2G0_eKVG1ct3Matf8Qb14oOQZ5xvYDo/s1600/43180c9ff89ef8f298d6bec7d2c7202f-d7nlkzm.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgDaKXTs1WCwHT2uvU1KZ7xcefYRkD6wiYM5R-zh1Lzo0TiPsxnyQlTEGnP8Gn2aCkRpyE_9Ty-TiI2RHHADzyfQhTB2bGynip94-0C0v5jGS1U2G0_eKVG1ct3Matf8Qb14oOQZ5xvYDo/s1600/43180c9ff89ef8f298d6bec7d2c7202f-d7nlkzm.jpg" height="320" width="320" /></a></div>
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-5927956019271260342014-08-30T15:06:00.000-07:002018-01-29T06:22:58.530-08:00Блажени са Невежите!<div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
Блажени са невежите, дето вдигат веждите - говеждите.<br />
<div>
<div>
Не разбирайки поета. дето мъчи си късмета. </div>
<div>
Дет през гадост и себични хора минал, но нивга не загинал. </div>
<div>
Който смъртта не го признава, но любов не може го познава. </div>
<div>
Защото трудно се разбира - какво му струва, та да се провира. </div>
<div>
Без да чупи и руши - стреми се той към своите звезди. </div>
<div>
Но те са тъй далечни, а самотата му е вечна. </div>
<div>
Защото - ни човек и нито звяр - може да го отърве от съдбовния самар. </div>
<div>
На който кр'епят се мечтите, а колко лесно е да си от глупците. </div>
<div>
Дето нито мислят, нито вярват, в лъжата - толкова лесно да се вкарват. </div>
<div>
Че нищо от тях да не зависи, само Егото мълви си. </div>
<div>
Колко важен, колко ценен - нищо, че е той неверен. </div>
<div>
Ни лоялност, ни достойнство - а е тръгнал да обяснява на Воин - за воинство. </div>
<div>
Само мнение си имат, истината не прозират. </div>
<div>
Колко носи истинският Воин, а какво е то погром.</div>
<div>
Колко коства, че да не убиеш - светлината в мрака да затриеш. </div>
<div>
Колко сила се изисква, а не насмешливо да се киска. </div>
<div>
Ти да виждаш всички грешки, колкото и да са зловещи. </div>
<div>
Да понасяш си съдбата - в тоя свят най-важна е заплата.</div>
<div>
Никой в творчество не инвестира, толкова по-сладко е да малтретира. </div>
<div>
Щот така е лесно да живее, да не гледа в себе си, а само Егото да пее. </div>
<div>
Колко другите са зле - според своето перде. </div>
<div>
Щото всичкото си е спектакъл - хубаво е да си се отракал. </div>
<div>
А пък ти Режисьор си, нищо ако бездарен чвор си. </div>
</div>
<div>
Пак ще можеш да затриеш - но от чернилката нямаш шанс да се измиеш. </div>
<div>
То - глупавото Его - винаги подвежда, че вината не е в него. </div>
<div>
Щот прекрасно е да си невежа - не осъзнаваш свойта мрежа.</div>
<div>
Дето смъртоносно вкарваш, но на любовта не вярваш. </div>
<div>
И винаги ще да е по-лесно, другия да бъде треснат. </div>
<div>
Да обвиниш, че не разбира - тази, твоята стихия. </div>
<div>
Не че имаш ти акъл, как да усмириш своя Ам-Гъл. </div>
<div>
Щот изисква се старание и поне малко от внимание. </div>
<div>
Да осъзнаеш какво градиш. или избираш да рушиш. </div>
<div>
Не, по лесно е да си невежа - остани си в свойта мрежа!</div>
<div>
Човекът ще се научи как да преживее живота - кучи. </div>
<div>
И нито мрежи, и ни сценарий - биха дали да забрави. </div>
<div>
Щото който помни, или чувства - а душата му не блудства. </div>
<div>
Той е верен до безкрай, дори изгубен да е неговият Рай. </div>
<div>
<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiaPtdKt3Ps_QSO8RmZgqQD-81ciu3Xi3SP5ekFBlMzwslH3GtigiZTgLs0WJDjxMYLG5EWiFVljbYAskTVg66Igh4cK-0GjOUm6n_J55V1irx3nKRvfiOFcwboxQiJcYZ3DIUMeIsdzNI/s1600/theatre-of-tragedy-velvet-darkness-they-fear.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiaPtdKt3Ps_QSO8RmZgqQD-81ciu3Xi3SP5ekFBlMzwslH3GtigiZTgLs0WJDjxMYLG5EWiFVljbYAskTVg66Igh4cK-0GjOUm6n_J55V1irx3nKRvfiOFcwboxQiJcYZ3DIUMeIsdzNI/s1600/theatre-of-tragedy-velvet-darkness-they-fear.jpg" width="320" /></a></div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-45213109110091336092014-08-18T15:53:00.001-07:002016-02-12T13:05:26.737-08:00Тя и Глупакът<br />
<br />
Тя беше много...<br />
<br />
Искаше любов, а търсеше кавга,<br />
не обичаше, а култивираше привидно радостта,<br />
даряваше на другите тъга.<br />
<br />
Не познаваше сълзите,<br />
ползваше мълвите,<br />
за красота и за разкош,<br />
от тройка - вкарва всеки кош.<br />
<br />
Това бе така, защото беше тъй красива,<br />
но и тя не знаеше още колко дива.<br />
Защото в нея никой не се взира,<br />
все едно е да береш коприва.<br />
Пари на ръцете и пресича ти нозете.<br />
Красавица бе тя - но в безумната жена.<br />
Влудяваше и всеки воин,<br />
магия бе - любовният й стон.<br />
Но нито тя, и нито той,<br />
можеха да спорят с хормонален вой.<br />
<br />
Но когато заздравее,<br />
и безгласният запее,<br />
на онази, смъртоносна рана,<br />
за която белега - напомня - там е.<br />
Щот стралата във сърцето,<br />
а лъжата на небцето,<br />
карат те да мислиш - чак скимтиш,<br />
какво се срина, дет градиш....<br />
<br />
Отломките ненужни - заедно с врагове задружни,<br />
затрупват те, не дават дъх,<br />
само по камънакът - мъх,<br />
тежът те на гърдите и в ступор спират ти мечтите.<br />
На мъжът - не вярват че обича,<br />
глупави обяснения изричат.<br />
Че "не трябва" или "трябва" -<br />
само в грехота те вкарват.<br />
<br />
Щото сам - единствен виждаш,<br />
даже пред шамар немигващ.<br />
Не издаваш нито вопъл,<br />
спокойно креташ си хомота - топъл.<br />
Кой къде избира да се взира,<br />
какви пътища провира. <br />
И дали си ходи пеш -<br />
колко топла ли е адска пещ?<br />
Колко се изисква, та да траеш.<br />
Светлината в мрака да намираш - знаеш.<br />
<br />
И накрая само вятър в косите,<br />
даже помнят мъдреците.<br />
Че това да си обичал -<br />
че на някой си се вричал.<br />
Е поредна пръска кал,<br />
от лъжливият воал,<br />
на човешкият живот,<br />
щот изгубил си Кивот.<br />
<br />
Но животът продължава<br />
и в динамика те вкарва.<br />
Не, не можеш да се бориш,<br />
само тез вълни си пориш.<br />
На безсмислие и мрак,<br />
просто, братко - си поредният глупак.<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjfDvYShlXmSiEEUFd4iwLeUdcpHaoo68HDRkHMLAfx6yHI4BwoFB-nZdB0YSQP1VqDyWnS14dzw6318Th-C-eMm3MNbzQlIcThbgqJ1p6HbIHDS1Q8x1AlBjuLzN6EUMn8JjEgx0Gn_tU/s1600/off_white_prologue_pg1_by_tanathe-d4czrp1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjfDvYShlXmSiEEUFd4iwLeUdcpHaoo68HDRkHMLAfx6yHI4BwoFB-nZdB0YSQP1VqDyWnS14dzw6318Th-C-eMm3MNbzQlIcThbgqJ1p6HbIHDS1Q8x1AlBjuLzN6EUMn8JjEgx0Gn_tU/s1600/off_white_prologue_pg1_by_tanathe-d4czrp1.jpg" width="224" /></a></div>
<br />
<div>
<br /></div>
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-61653008921947023962014-08-06T02:37:00.000-07:002014-08-06T02:37:32.396-07:00Парцал ли? <br />
Когато с пот сред кал<br />
и нивга недоспал, <br />
се луташ сякаш век, <br />
щот търсиш ти човек. <br />
<br />
Те прегърне - разбере, <br />
но все неволята зове. <br />
И няма душа - жива, <br />
която мож да те помилва.<br />
<br />
А ти седиш на клона, <br />
захапал си патрона. <br />
И чакаш някой чужд,<br />
да види те сред дъжд. <br />
<br />
И от тез вековни мъки,<br />
във гроба ти, о скъпи,<br />
да те прати отведнъж,<br />
да видиш смисъл - въздесъщ. <br />
<br />
Че смисъл тука няма,<br />
само за пред червеите - драма.<br />
<br />
Защото проблемите човешки, <br />
и всички непростими грешки - <br />
са просто прах и кал. <br />
О, прекрасно е да си кат Ханибал!<br />
<br />
Щот писна ти да си Парцал.<br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdhn0qw6O_n3IJTJBv9w2z6pWd0rcNvQKU_dlmJ11C_eOsjQg4adBnlxmMcw2zCLHLHt8W8_kiCfLQR1A-XL_sH1-0i29KwDJcjVnglj6st76rgvkTQmwWQPkNi5AuXLxofKvzwWjjTBw/s1600/hannibal_lecter_by_amandatolleson-d66tyu4.png" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdhn0qw6O_n3IJTJBv9w2z6pWd0rcNvQKU_dlmJ11C_eOsjQg4adBnlxmMcw2zCLHLHt8W8_kiCfLQR1A-XL_sH1-0i29KwDJcjVnglj6st76rgvkTQmwWQPkNi5AuXLxofKvzwWjjTBw/s320/hannibal_lecter_by_amandatolleson-d66tyu4.png" /></a>Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-11768103715540801402014-05-05T01:39:00.000-07:002018-01-29T05:34:13.114-08:00Римата е на психето... <br />
С две думи - разказани на кратко, <br />
щот психето ми е зверски, братко.<br />
Че отново през нощта, студена пот ме тя обля. <br />
Щот сънят ми ми разказа - чак със рима ме размаза. <br />
<br />
Пост-апокалиптичен свят. Сив, студен, неприветлив. Навсякъде съборетини. Само бетонни блокове, останки от няква циганска цивилизация. Изродена и погълната в разруха и нищета - тъжна картинка, може да си я представите. <br />
<br />
Крача самотен из вечен сумрак, по някви релси, мръсни пликчета и каменни отломки постилат улиците - никъде няма човек. Сам в пустощта на бетонната джунгла. Може би така е по-добре. По-добре е отколкото сам-самотен, сред гора от хора. Сигурно това е моят свят в главата ми - след епичната война между светлината и мрака. Накрая никой не победил - сринали всичко, останало само сивото и пустото - белези от безпощадни битки. К'во да направя като само това познавам... Или може би в това се взирам?... Кой друг може да каже - коя е истината за тебе - човеко? <br />
<br />
В един момент ме среща човек. Висок, слаб, мръсен, щукащ-нервен поглед, треперещ от напражение и говорещ на пресекулки, все едно - някой друг да не го чуе. И ме учеше как да оцелявам. Каза ми, че гълъбите са злато, и трябва да се науча да ги ловя, щот само те са оцелели. Скрили са се в небето, по време на сраженията, а после оцелявали на трохи от бетон и храносмилали и железа. Ставали за ядене и били разменна монета в този нов-загубено-обречен свят.<br />
<br />
Разделихме се. Тръгнах отново по релсите. Знаех че крача с мисия - търсех човека. Не онзи тъмен-странен човек в мазния шлифер. А една жена, която сякаш я бях сънувал хиляди пъти. Даже и май я бях срещнал, преди да се срине светът и да се отдаде на зверства и безконечна война. Но откакто проблесна онзи гръм - дет никой вече не помни кога беше - тя изчезна - изпари се яко-дим, все едно че никога не е била....<br />
<br />
Спомням си, че гледах няква изтърбушена висока постройка и се чудех дали да не се опитам да се изкача на по-високо, но се отказах от страх, че ще се прибия, че съм още съкат и не мога да се катеря. Сякаш имах к'во да губя... Сега си мисля, че тогава май имах... Надеждата. <br />
<br />
Стигнах обръщалото на градския, дето някога е ползвал тези релси - сега половината изкъртени, барабар с бетона - образуваха огромни ями, кратери в пътеката, и ако стъпиш грешно - пропадаш. Провирах се много внимателно през останките. На някогашната спирка на трамвая - беше по-равно. Бяха накацали гълъби. Спомних си какво ме научи онзи човечец - как да оцелявам. Прокраднах се до гълъбите, които бяха улисани в техни си занимания - да си гукат, къдрят перушина, кълват трохи, крачейки необезпокоявано от никой - нали вече нямаше хора да им вредят - та те не познаваха страх. <br />
<br />
Бързо се наведох и успях да хвана един, преди всички да са се разлетяли и спасили от моите хищни ръце. Стиснах го здраво в шепи и го огледах - беше кафяв и охранен, с бяло по шийката, а в очите му нямаше и грам притеснене, ни страх, ни почуда - просто интерес и приемане на ситуацията - "какво ли иска този? какво ли има да ми покаже?". <br />
Погледах го още малко, извиних му се, за това което трябваше да направя - щот така ме бяха научили. С едно движение, докато усещах как гърдите ми се пронизват от жал и скръб по мойта жертва - пречупих му врата, а главичката му безжизнено увисна настрани... <br />
<br />
А сега какво? Не исках да го разкъсвам, нито скубя. Не исках да го ям, даже не помня и да съм бил гладен, откакто се озовах в този сив свят. За какво го направих? Беше ми тъжно и противно от това мое деяние. Не ставаше и да го метна в канавката - все пак е ценен, дори и мъртъв. Завих го в някъв вестник или парцал - там к'вот намерих. И го занесох на странния човек с дългия шлифер. Той ме чакаше в трамвая. Стъпил на перилата на вагона - пое малкото трупче безмълвно, докато аз му го подавах с преклонена глава - както се дарява принесената жертва на зверските божества. Той само протегна ръка и ми напъха някъв лист в шепите.<br />
<br />
Останах изведнъж сам с хартията, която се оказа писмо до мен. Прочетох го и тогава видях, прозрях, разбрах...<br />
Че жена ми се била превърнала на гълъбица и отлетяла в небето. Така се спасила от тез мъки и тегодби на този безжалостен свят. Сърцето ми се сви... <br />
<br />
Накрая завършваше с рима, моята Любима.<br />
И ми благодареше тя, отдала се на любовта. <br />
Че добре направил съм бил аз - че прекърших неин врат.<br />
Бил съм си спестлил - барута и патрона,<br />
предсмъртен й бе стонът...<br />
<br />
Събудих се - цял в пот облян, къде бях аз не знам. <br />
Във гърдите ми вината - тежък грях, ми на душата. <br />
Страхът неизмерен - в тялото си разтреперен.<br />
Скован във мисълта - че това бе истина. <br />
<br />
Но Жената ме видя и утри ми тя потта. <br />
И ми каза тихо, нежно - няма нищо безнадежно.<br />
Щот докат сме двама - зная - <br />
ще летиме из безкрая. <br />
<br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbheth8ejFqdOzu-K6TDy_TsWvaCNn3Sctg5c5nLbxMuBWwL_vkRqq3SV2dWSAn-aT3obpxWD16Jm5Ulu7Hh2cA2PlLQiU7e7ZnIshhyphenhyphenu60kRT9Tx0yztvC7WGILd3HjX0AekmPJdVG2Y/s1600/Pixie_Friend_by_wolf_minori.png" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbheth8ejFqdOzu-K6TDy_TsWvaCNn3Sctg5c5nLbxMuBWwL_vkRqq3SV2dWSAn-aT3obpxWD16Jm5Ulu7Hh2cA2PlLQiU7e7ZnIshhyphenhyphenu60kRT9Tx0yztvC7WGILd3HjX0AekmPJdVG2Y/s320/Pixie_Friend_by_wolf_minori.png" /></a><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-65550990415372970742014-05-03T03:08:00.001-07:002014-05-03T03:50:38.721-07:00Човек или Чудовище?<br />
Всичко започна с историята на една вила - високо в планината. Малка стара къщичка, нищо особено, но с потенциал за почивка, подслон от време на време, че ако се стегне и приведе в ред - даже и дом да стане за човек. <br />
<br />
Но проблемът бе, че много близко до къщурката - имаше хижа, на която често ходеха разни градски хорица, дето полудяваха. И забравил реч и говор - търсел някого да мори. И кат кучетата жалки - хапят твоите пищялки. Някой трябва да ги осмири - че отровени с лъжи са. Че то всичко се яде - той превърнал се е на прасе. И че всичко му е позволено - да, но не му е то простено. Щот ще го намери майсторът - дето пратил му е Райският. Да му той покаже и без думи ще размаже - всяка гордост - в какпи кръв - щот така устроен е Светът.<br />
<br />
Ей, от тука става лудо - то си е направо чудо.<br />
Как психето ми показа - к'вото имам да разкажа: <br />
<br />
Лежа си аз в леглото. В хола, точно срещу вратата на къщичката. Има още няколко малки стаи - малка гостна, с маса и пейки за сядане, хванати за стената, като сепаренце - едно-единствено - ала ВИП. Тесен коридор - водещ към кухнята. Малка масичка, барплот, мивка и врата с прозорец, водещ на повънка. Всичко от камък, сив и груб, но стабилен, държал и не мърдал от векове. Дървени греди и покрив - малки прозорчета в хола и в кухнята. Банята е вънка - като на планинска хижичка. И в просъница чувам глъчка откъм голямата сграда, дет е на стотина крачки нагоре по баира, точно преди стената от борове, дет уж разделят човешкия от животинския свят - щот уж сме хора всичките. Да ама, не... не винаги, не по всяко време. Има моменти, дет е нужно да си чудовище... Кат псетата се пуснат на битка, понякога се налага да станеш за война.<br />
<br />
Чувам, разговора, заканите, стъпките и даже виждам облаците пара, излизащи с всяка дума, излаяна в транса от адреналин, алкохол, тестостерон - заслепени от идеята за зверства и безчинства. И чувам един женски глас - дето хем уж разубеждава, ама хем и му е интересно - какво ще стане. На какво ли са способни хората за нея - даже и да е лошо, даже и като псета, пак си е прожекция - на егото. Щот е гладно - за доказване - кой - по - по - най. Щот ни са виждали светлината, а и не познават и тъмата. Колко мрачна може да бъде - и к'во се крие там... в сенките. И какво става като го отвържеш..... <br />
<br />
Все едно че нямаше стена, нямаше преграда. Както си лежах и ги виждах, как идват. Виждах им лицата даже, колко са млади, колко са се озверили, в решителност и безчовечност. Няма разбиране, няма примирение, няма договаряне, няма мир. Значи - война. Проследих ги как дойдоха. Крачейки из снега, по некви фланелки, всеки стиснал я желязо - я някъв нож. Въоръжени "мъже" ми тропат на вратата. Обясняват как "не ми е тука мястото и ако не изляза, ще запалят къщата!". <br />
Искаха да ми драснат клечката. Пламнах! <br />
<br />
Стиснах в дясната си ръка моя жезъл - лека къса пръчка, от черно здраво дърво. Има си и трик - като направиш едно леко движение - рязко в страни - се отваря острие - на половината на пръчката, става като коса. Остро като бръснач - за битка със зверове в дивото. Станах и се озовах на вратата и я отворих тъкмо като алфата напираше с шут. Застанах пред него, той държеше две къси извити железа. Другите не ги огледах. Тръснах китка - настрани. Останалото бе на забавен кадър... С две думи - червен дъжд. <br />
<br />
От шестима, без мацката - останаха четирима на крака. Отвориха юмруци. Снегът меко пое звуците на падащ метал - в синхрон, докато окопитените хора леко вдигаха длани - много внимателно и бавно ги раздвижваха в знак на мир... Може би и в знак на лудост - те си приличат. Все е смисъл на "Предавам се!".<br />
<br />
Следва бърза прожекция на времена на просперитет. Повече кучета не идваха, аз си стягах бърлогата. Жената, дето я довлякоха кучетата, остана и бяхме щастливи. Нещо намери - дет да й се хареса. Сигурно чудовището си бе наумила да се хване да опитомява. Тогава не знаех и не го мислех - но горко й. Някои неща не се променят. Особенно ако сам не можеш първо - да поискаш и повярваш да успееш. Но уви - винаги се намира и Вселената к'во да те научи. Щот - ами просто така е усроен Светът. Или по-скоро Човекът в него... или обратното?... А може би и двете.<br />
<br />
В един случай обаче - за Нова Година - идват гости. <br />
И се почва - едно старо заучено поведение. <br />
На изисквания и кискания. <br />
На глупости и мнения - тез човешките - видения. <br />
<br />
В крайна сметка в един момент съм бесен и издивял - от глупости за глупости.<br />
За това, че ми казват да оправя терасата, дет трябва се боядише - а от де, боя в Планината?!?<br />
За това, че ми казват да сложа масата, а няма никви чинии. <br />
Обясняват ми, че имало някви подноси - от тия дет ти сипват в затвора и в лудницата. С разделенийца за всичко.<br />
И само ми казват, че са някъде, ама и те не знаят де - и само ми посочват с пръсче аз да се разръшкам, та да ги намеря. А аз от гняв треперя.<br />
И така избиха ми всеквите чивии - озверях заради нек'вите чинии. <br />
<br />
И тука става интересно - вече съм към края - чесно! <br />
<br />
Надигна се буря - лика-прилика на стихията дет бушуваше у мене.<br />
От гората се вдигна врява. Погледнах аз през прозорчето на вратата в кухнята. Виждаше се част от хижата, две сгради свързани с мост - образуваха тунел, водещ точно към гората. А вратата, дет през нея гледах - беше точно на ръба, в мрежа хвана ме Светът...<br />
<br />
Видях всеквите животни да бягат от гората, все едно че от пожар или от адски страшен звяр. <br />
Тичаха кат презглава - полудели те в нощта. <br />
<br />
Имаше глигани, сърни, елени, зайци, вълци и лисици - всичките животни бягаха единодушно към реката. <br />
Помислих си, че сигурно бягат от мечка стръвница. Сега ми се иска да бях побегнал и аз...<br />
Но тогава - знаех - имам гости,<br />
не ще позволя - тях да ги разкости. <br />
<br />
Изведнъж задуха вятър и проблесна гръм. И на стената на тунела се мерна няква странна сянка - хем на вълк, хем на мечка, хем на човек. Помислих, че ми се е привидяло и останах любопитно втренчен в тая ужасна мисъл - ами ако е реално?<br />
<br />
След това се мерна друга сянка - на жена, ама баба. Вдигнала ръце високо - бягаше и тя жестоко. <br />
Пак проблесна гръм и видях сянката зад бабата. Същата като преди, но се движеше - идваше насам. Аз останах да се взирам, какво ли ще стане? Може да потрябвам и аз. Но не си отворих вратата - не излязох навън, не исках война. А не бях готов и за битка - бях се озверил на посудата и тая буря ме стресна и малко се изгубих. <br />
<br />
Тука следва страшното - дето често си е и най-важното. <br />
И по възможно най-бърз начин ще до-дразкажа,<br />
щот психето ме размазва. <br />
Че студена пот се лее, <br />
щото онзи вятър - мене вее:<br />
<br />
Виждам как излиза бабата от тунела. Тича тя към мойта къща. А след нея Звярът. <br />
Нямаше къде бабата да се крие, но претичваше зад ъгли и сякаш играеше няква странна криеница с Чудовището. <br />
В един момент, това нещо ме съзря - видях му зениците как се фиксираха в моите, разтвориха се и се свиха - кат прозряха тази нишка поглед, прекарана от моите очи. Стана толкова естествено и непринудено, колкото и беше неизбежно - к'во ли си мислеше че ще се случи? Като си така втренчен? Ами втренчват се и те. <br />
<br />
Скрих се и аз в ъгъла, дръпнах се от прозореца в миг. Но знаех - "мамка му, ще дойде". И вратата се отвори. Първо влезе студеният въздух с вятъра, а после падна сянката, и една муцуна се показа - на ръба, точно до лицето ми... Мокра, влажна, събрала устни в гримаса, разкрила огромни зъби, точеща лиги, и шареща с очи. Мръднах мноооогооо внимателно и бавно се изправих, отдалечавайки се и заставайки точно срещу Създанието. Беше хем мечка, хем вълк, хем човек. Не може да се опише по друг начин. Но Очите - тези чудовищни очи - те поглъщат всяка дума и оставаш с празен речник. Трудно ми беше да гледам право и без страх - бях вкочанен, често поизмествах поглед настрани и не исках да го предизвиквам. Но изглежда му бях много интересен, защото то не искаше да отмести поглед... <br />
<br />
Изведнъж се появи бабата и тя застана до лицето му. И сякаш тя го викаше, кимаше към него и то извъщаше поглед. Но само за миг, се вглеждаше у нея и то кимаше. Появи се и някъв дядо, до бабата, и той кимаше на Чудовището, да не е само втренчено у единия. Но той кат кимаше, беше напред и предизвикваше Звяра, и той оголваше зъби, а ръмженето му се засилваше. Аз намерих няква малка маса и застанах зад нея - поне нещо да има по между ни - някво препятствие, ей така за мое успокоение - знам че нямам никъв шанс. Но се пръкна надежда - щом има други хора, може и пък да си отиде. Да, ама - не. Май му викат Карма..... <br />
<br />
Само дядото ми промълви - "недей да заставаш в ъгъла". Светът премигна, не аз - аз не смеех да затварям очи. <br />
Останах сам с него. Старците се изпариха. И то остана само с мен. И му видах отново очите - черните, всепрогледните. И започна да се приближава. <br />
<br />
Светът отново премигна. А чудовището се превърна в жена. С огромни тъмно-сини нокти, стойката не се променяше - стойката на хищник, седнал на вечеря. Аз даже и бях сложих маса. Очите обаче се попромениха - от черни, станаха на нещо още по-неописуемо, но не по-малко чудовищно. Май бяха сини, но имаха и кафеви лъчове, извити като сърпове, в полу окръжност, но обърната - в дъга, дет извира от края на окото към центъра, и се преплитат в няколко лъча, все едно - експлодираща звезда, точно преди да стане черна дупка. Устата й висеше все така разтворена. Само чух в главата си нейният глас - "Като от мечка да бъдеш разкъсан и да те боядисат на стената, дет опрял си гръб." Замахна два пъти пред лицето ми - сякаш като репетиция, да покаже, точно как се прави. И добави :<br />
"Какво клише!"<br />
<br />
Светът се побърка и почна да мига непрестанно - докато аз не затварях клепки и пиех с очи, не можех да отвърна вече поглед, не бях способен и да мигна. А Светът си сменяше картините - като преебана луминисцентна лампа - дето мига кат на диско. И само сменяше - черна дупка - гърмящо слънце. И аз гледах, докато прожекцията се приближаваше, и тя гледаща мен. Накрая май не издържах, качих се на няква пейка до стената, клекнах в ембрионална поза, но не помня, извърнах ли очи..... <br />
Знам, че не стигнах до реката. <br />
<br />
Събудих се, но не отворих очи. <br />
Исках да се върна - да преборя тази безпомощна ситуация. <br />
Чудех се как ли бих могъл да успея?...<br />
Сетих се - музиката укротява всекъв див звяр! <br />
Но като си си глътнал речника, а и само чуваш чудовищно ръмжене - няма как песен да запееш.<br />
<br />
И накрая станах с "Назад, назад - Моме Калино." в главата и с мъдростта:<br />
<br />
"Подобното извиква подобното" <br />
<br />
.... и то си го намира.... <br />
а понякога идва и от гората.... <br />
като не му е мястото в човешкия свят. <br />
<br />
И ако не щеш Чудовища - ами дръж се като Човек!<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgEtzA4aBm6FVFZIYQpEwtVfW7PFZM4QsxHnRClRy_vcsU1pDKbdWDlMdiqR5HwC3KkZTp9Mr-kD44jH2CXaysc92GIZXiJJzZBZ-mCNYPELs6nXaZhlGRKaKVFiAB0eiolGsNXfT5KlOs/s1600/1870e2ccf1373740808b2ccbeef0d31a-d36k0jh.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgEtzA4aBm6FVFZIYQpEwtVfW7PFZM4QsxHnRClRy_vcsU1pDKbdWDlMdiqR5HwC3KkZTp9Mr-kD44jH2CXaysc92GIZXiJJzZBZ-mCNYPELs6nXaZhlGRKaKVFiAB0eiolGsNXfT5KlOs/s320/1870e2ccf1373740808b2ccbeef0d31a-d36k0jh.jpg" /></a><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-32949598620071493012014-05-01T16:45:00.000-07:002016-10-18T11:03:35.609-07:00Рея.....<br />
<br />
Тежък - дълъг ден. <br />
<br />
Хората ме виждат и се питат "Защо?" <br />
Нормално... не разбират. <br />
<br />
Как, защо, кога... просто няма обяснение... аз сам си го търся много отдавна - обяснения много, причина ЕДНА - или я приемаш - или не. Нямаш шанс да стигнеш до разбиране иначе. Доверяваш се! Трябва вяра - че има причина, че е, че някои неща просто "са" - прекрасни - или толкова ужасни. Престани да се страхуваш и притесняваш, неща дет не зависят от тебе - реално целият живот. Единственото нещо дет реално можеш да контролираш е "как чувстваш себе си в момента". Останалото е : "Коркова тапа, плуваща в Окена - крещяща, че трябва да има контрол над течението!"..... Сещаш ли се.... това е смешно.... а пък аз съм си само-ироничен, мерси, не ми трябват зверските мълви. <br />
<br />
Не, и за пореден път НЕ!<br />
Това малко хора го умеят. Да казват НЕ, даже и на СЕБЕ СИ. Даже и на Съдбата - даже и на Кармата - да си я познават и да знаят как да я Омагьосват, та по-малко да страдат. Щот знаят как да страдат - преждевременно, да се подготвят - докато е време, още като го надушат, че се задава - та нищо не може да ги изненада. <br />
<br />
Накрая наистина Ти избираш как да живееш, какво да си мислиш и къде да се рееш. <br />
Щот това - смотаното - дървено - телесно измерение, дето мнението има значение..... <br />
Е само едно от многото....<br />
<br />
И който знае да лети - <br />
не го е страх от висоти!<br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgsG16LkBJh9zfZg0H6j9NcFlanz7OKJM6a47Ntj9Ni0Wic1HYD2rpRMhVPokEXt_QH_-jlcvKBmnK_W3FgkEOBQCCaygHBwDzcOOAbemA4xbT2Y6EfJhDS2jifqLr32OBUxR2zVw97Nw0/s1600/dream_of_freedom_by_reyed33-d4cf8bu.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgsG16LkBJh9zfZg0H6j9NcFlanz7OKJM6a47Ntj9Ni0Wic1HYD2rpRMhVPokEXt_QH_-jlcvKBmnK_W3FgkEOBQCCaygHBwDzcOOAbemA4xbT2Y6EfJhDS2jifqLr32OBUxR2zVw97Nw0/s320/dream_of_freedom_by_reyed33-d4cf8bu.jpg" /></a><br />
<br />
<br />Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-52163239340197559302014-05-01T16:16:00.000-07:002014-05-02T11:00:24.679-07:00Дишай - издишай!<br />
<br />
Дишай - издишай!<br />
Отивай в мечтите.....<br />
<br />
Непривично и неземно е..... Да се чувстваш нереален. Не си на себе си, не си си в тялото. То си върши няк'ви работи, мърда, извършва дейности - ти им влагаш смисъл. Де да можеше и да предвкусваш смисъла, дето ти изтрелва и езикът. Сигурно прекалено лютият хумор от рано ти е убил сетивата. Шанс.<br />
<br />
Да се смееш над чуждото нещастие - хуморът на немците. Даже са му измислили и дума - 'Shaudenfreude". Ще да има неква психология в това. Но си е изкуство - да му придадеш смисъл, да му сътвориш име, да го назовеш. Сублимация си е - от лудост - става творчество. Малко хора го разбират. Слава - Богу - че ги има!<br />
<br />
Но да се радваш на чуждо щастие - ей това наистина е обич. Приемане, разбиране, съпричастност, съкровеност.... абе не знам.... братство.... не би ли трябвало точно това да значи думата : "рода", "кръв", "пъпна връв" ?...... <br />
<br />
Не винаги е задължително. Когато има болка - крива е таз триколка.... Триангулация... Кой знае за Едипо?.... Майната му - по-дълбоко е от него. Щот таз сянка е вековна. От поколения на поколения и никой не мож я разплете. Шанс - отново! <br />
<br />
А дали? Или просто карма - дет уж в нея не вярваме? <br />
Щото или аз или ти - <br />
ще осъмнем призори. <br />
<br />
Why there has to be a last man standing?<br />
Can't you see - I am mending. <br />
All the bridges I have burn, <br />
waiting for my brother to return. <br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguFCrgqF0X7E_bDMm_h-ID89mZzRk6AsTjmtCxRoWqfkdtnWXKE40ZkbA0XIa4evnNzfa4gZU9juwbZdpyMZCoc4WPlra71kewGrsNL8j-YMkMHXbUZewOl0djPFj7-f2cTK7fCdf9PyI/s1600/stearing.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguFCrgqF0X7E_bDMm_h-ID89mZzRk6AsTjmtCxRoWqfkdtnWXKE40ZkbA0XIa4evnNzfa4gZU9juwbZdpyMZCoc4WPlra71kewGrsNL8j-YMkMHXbUZewOl0djPFj7-f2cTK7fCdf9PyI/s320/stearing.jpg" /></a>Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-27386324974403748282014-05-01T15:53:00.005-07:002014-05-02T11:01:10.693-07:00Друга тема?!? <br />
<br />
Странно е ... <br />
Да вдишаш - издишаш... оная емоция...<br />
дет се опитват да ти я нагнездят сякаш с векове...<br />
и обясняват, че точно - АМА това - ТЕБЕ те зове...<br />
все едно, че знаят по-добре....<br />
<br />
Никва рима няма тука, <br />
просто капе си улука... <br />
дет направен е по начин смотан, <br />
а налузват ти хомота... <br />
И обесняват те безочливо, <br />
критични мнения - разточват. <br />
И че нищо не разбираш, <br />
все през тебе те прозират.<br />
Дет не могат и да видят право, <br />
даже себе си - пред здраво огледало... <br />
<br />
..... Друга тема, може - същтата, щот над себе си повръщат... <br />
<br />
Има там една концепция... <br />
за която немците - изградили са рефлексия. <br />
И се казва - "Shaudenfreude", <br />
значи за врагове - позор.<br />
Дет се радваме ний - злите наблюдатели, <br />
със усмивки - щот печ'атиме. <br />
Кой - кога - преебал се здраво, <br />
само туй разсмива - нашето сърце кораво.<br />
Щот пред погледът ни, в его втренчен, <br />
любовта ти - трябва да е изкикерчена.<br />
И в светлина - изгубили сме вяра. <br />
Трябва да намразим и тогова.<br />
Дет обяснява ти, а той е сляп. <br />
Как ти трябва си във крак.<br />
С обредите жалки, <br />
а не разбират тебе - малкият.<br />
Че живял си ти по-век. <br />
А и станал си човек.<br />
Дет не вярва на лъжите, <br />
просто вика им таксито. <br />
Щото писна ти на шапката,<br />
да им чешеш - патката.<br />
Щото всеки си го мери, <br />
- щот познават все невери.... <br />
<br />
И отново римата обажда се - <br />
тъй е като разтоварвам се.<br />
Щото никой - нивга знае - <br />
кой - какво му струва - та да трае се. <br />
Щото нямаш и идея, <br />
как хората заразяваш с неверия.<br />
Щот разбирам те - <br />
ти само т'ва знаеш.<br />
Как - кат куче бясно ти да лаеш.<br />
и да искаш вярна глутница, <br />
нивга - ще получиш, щото гледаш само - брутния. <br />
И кат бирник се яваваш, <br />
кат тиранин се предаваш.<br />
<br />
И накрая сам - със твой инат,<br />
примка - кърши твоят врат.<br />
<br />
<br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjI4d71deosfK1mXUQJjZTNmnn9KgJoGRuH11TXSvj6qTTAigbkA6vI0Izmv9QpjdeD9Nds5awrMZG9AK-ENwic07eWlYbcRLOJN0L-WC66ujFHFHHh3Ee7DQj7aG4n5eclMdOcbNua4-0/s1600/846369bab460510fe73be488848c213a-d4kyzau.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjI4d71deosfK1mXUQJjZTNmnn9KgJoGRuH11TXSvj6qTTAigbkA6vI0Izmv9QpjdeD9Nds5awrMZG9AK-ENwic07eWlYbcRLOJN0L-WC66ujFHFHHh3Ee7DQj7aG4n5eclMdOcbNua4-0/s320/846369bab460510fe73be488848c213a-d4kyzau.jpg" /></a><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6844445719036219891.post-4376365000442367552014-04-29T14:31:00.000-07:002014-04-29T23:45:13.487-07:00ОH, MY GOD!Кой, къде, кога - защо?<br />
Не намирам аз легло.<br />
Та да легна, аз заспя, <br />
само с духове - мълвя.<br />
<br />
Само дим над мен, <br />
във облак сив, <br />
но пък чувствам се красив. <br />
Все пак си е трудно, <br />
да си искрен - то е мудно.<br />
<br />
Щот лъжата се харесва, <br />
колкото и да е зловеща.<br />
А на истината не се вярва - <br />
а светлината - тя убягва.<br />
Тя във клетка не вирей, <br />
дай й вятър да повей.<br />
Да разпери крила - цветни, <br />
отдаде се на нощи - летни.<br />
<br />
Щото к'вот си сам направиш,<br />
а и толкоз да се мразиш, <br />
че сам си теглиш ножа, <br />
не вярваш и във Бога. <br />
Дет усмихва се отгоре, <br />
отвори очи, бе - Чворе!<br />
Щот затъпял си като пън, <br />
погледни веднъж навън!<br />
Стига гледа новините,<br />
жадно гълташ ти лъжите.<br />
Кой - кого - заколил.<br />
Честен депутат - затворил.<br />
Щото знаем ние как, <br />
Светът потънал е у мрак.<br />
Че човекът е герой, <br />
но е нужен тоз порой.<br />
Дето чисти и чернилка, <br />
счупил и последна кирка. <br />
И ни писна да копаем, <br />
и над гроба си да лаем. <br />
<br />
Светлината ни научи, <br />
да отървем вериги - кучи.<br />
Нивга ний ще лаем,<br />
нито ще се каем.<br />
Щото старите ни грешки - <br />
белези на морни плещи. <br />
<br />
Но пък правим си масаж, <br />
а на покрива е плаж. <br />
И научихме се ние, <br />
как със себе си да вием.<br />
Щот изглежда трябва Раят, <br />
да обичаш до безкраят. <br />
<br />
Да повярваш ти във Бог, <br />
че възможен е възход.<br />
И че вярва в тебе Богът, <br />
дай му майна - на облогът.<br />
Дето Дяволът - мълви ти, <br />
иска на сърцето ти - кървите.<br />
<br />
Стига чопли тази рана, <br />
дето само ний си знаем.<br />
Че причиняваш си я сам, <br />
щото болката е там.<br />
Във сърцето, във гърдите, <br />
колкото и да я криете. <br />
<br />
Щото който вижда право, <br />
истината тачи здраво, <br />
а сърцето му кораво, <br />
вижда и през тебе - краво!<br />
<br />
Извинете, просто римата изисква,<br />
радва Его - то се киска. <br />
Със чудовищна усмивка.<br />
Извинете, пак - отново, <br />
щот лудостта ми си е слово. <br />
И отново сублимирам - <br />
к'во да правя - да се крия ли?<br />
<br />
Не, п'Исна ми - нивга вече,<br />
щото истината - тя, човече. <br />
Няма по-голяма сила - <br />
ни, чудовищна Годзила!<br />
<br />
Щото тоя - светъл лъч, <br />
заслепява всеки пръч. <br />
Дет Напръчил се е със копитца, <br />
Нивга не познавал жрица. <br />
Само казвал си е - "дай му жица!" <br />
и всеки ден - поръчва пица. <br />
Че с удобното е лесно, <br />
безопасно - то чудесно.<br />
Щото иска се "a leap of faith"<br />
да се метнеш - clear the shade. <br />
<br />
Щото вярвам - твоят Рай те чака.<br />
Там, някъде... да изкара те от мрака!<br />
<br />
Не това ще да е краят, <br />
искам да завърша в Раят. <br />
Щот от стара монахиня знам, <br />
ако вярваш, на каквото казвам - <br />
че една от заповите Божи, <br />
ти да спазваш - ще си в райски ложи.<br />
<br />
Щото бога те обича - <br />
а пък тъмното обрича.<br />
Все накрая - сам избираш.<br />
от Душа ли да извираш.<br />
Или Его - сляпо - мръсно, <br />
и да те сваля от кръста - ще е късно.<br />
Щото Егото забива - остри гвоздей - ръждиви<br />
прави и очите - криви. <br />
И не виждаш нивга право - <br />
а огледалото е здраво.<br />
Но погълнат си от него, <br />
по-загубен си от Nemo. <br />
<br />
Та разстрий ги тия клепки. <br />
забрави за недомлъвки - вметки.<br />
Щото казвам ти го право!<br />
Пасеш на грешната поляна - краво! <br />
<br />
Щото митовете за русалки, <br />
съдържат те - от истините малки. <br />
Дет мълвят за съкровище безценно, <br />
от дъга - по-пъстро - цветно.<br />
<br />
Просто трябва да повярваш!<br />
Щот накрая се разкайваш. <br />
<br />
Извинете, но кат Горският съм аз - <br />
нивга втренчвам се в захлас. <br />
Щот научил съм урока, <br />
а преборвам и порока. <br />
И накрая аз научих, <br />
как с усмивка се спасява и живота -<br />
кучия!<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
пс, клавиатурата е пияна - не аз!:P <br />
pps. Tom Waits "the piano has been drinking - not me" <br />
пппс. ще се науча да свиря те първа, с две ръце :-) <br />
ПППППС. "туй си е бяла магия на мене си - не ми обръщайте внимание - БЛАГОДАРЯ!" <br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMIgOAgCpiPhs6j-tdRsmP2N0bh79lXG9dJBWIKjpzWakPOtp_iHpwStqqIGQun4jxUOC_XTVVZuUPvKBj94nBO5Ic13BAGgeOdwdyZAC4Ywh6r3DdRuGz8BshPhQuKQHEYY7H3lifPaQ/s1600/le_pianoquarium_by_aquasixio-d4xy3uq.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMIgOAgCpiPhs6j-tdRsmP2N0bh79lXG9dJBWIKjpzWakPOtp_iHpwStqqIGQun4jxUOC_XTVVZuUPvKBj94nBO5Ic13BAGgeOdwdyZAC4Ywh6r3DdRuGz8BshPhQuKQHEYY7H3lifPaQ/s320/le_pianoquarium_by_aquasixio-d4xy3uq.jpg" /></a><br />
<br />
<br />
<br />
Shamanahttp://www.blogger.com/profile/14563188562605235023noreply@blogger.com0