Ретроспекция....
Млади готически девойки, по-скоро деца...
Скитат се из сборището...
И се случва да ме питат точно мен...
За тъмна поезия... в рими - сигурно...
И не знаят какво искат...
Знам какво си мислят, че търсят....
Сигурен съм, че се лъжат...
Убеден съм, че търсят грешното нещо -
на грешно място, поради грешни причини.
Мисля си, че питат за нагримирани вампири,
или за сресани върколаци...
Познавате ги - онези от телевизията.
Тези, както и многото други образи,
методи с които се кастрира човешката свобода.
А именно - свободата на въображението!
И личният избор - и отговорност - как да го използваш?
Или може би питат за писанията на онези - другите.
Флуидните и вечни образи - тези от песните.
Сигурно искат да погледнат и да се докоснат...
До техните сърца - тези на демоните и на падналите герои.
На обърнатите воини, на изтерзаните и предани души...
Само и само в името на страстта....
Единствено тя тегли така към непрогледната тъма...
Брачното було на Смъртта и Любовта...
Но песнопойки не издаваме...
Съжалявам....
На съседната будка може да намерите брокатени караконджули.
Вярвам, може би те ще задоволят неосъзнатите ви нужди...
Знам ли?... Кой съм аз?
Аз просто преминавам.
И ги изпратих да си ходят,
да се лутат и да търсят...
И те незнаейки какво дирят...
Не ми е това работата.
Да ги упътвам...
А дали?...
Не знам - честно...
Вече нищо...
Нито знам, нито вярвам...
Само помня и приемам....
А помня....
Че тогава, тоя човек, дето го питаха -
ония девойки, онези въпроси...
И той взе, та се запита...
Но отговори нещо друго в него...
И най-страшното е че проговори истината...
И на задника на ценоразпис,
на ала справка - ала безсмислие на хартия...
Той надраска, на три дъха дразказа...
Своята истина - показа....
"В тъмна нощ и светъл ден,
седи си паяк покрай мен.
И ме пита със очи:
А ти защо така се скри?
Магьосница ли зла,
в гърдите ноктите заби?
Отровен ли бръшлян
сърцето ти уви?
Че мисли кървави си шепнеш,
но не можеш и да трепнеш...
Та скиташ си така из мрака на света,
със своята съдба, която сам си ти избра.
И знаеш - самотен ще си век,
защото не вярваш на човек.
*
А хората минават - скитат, изостават.
Мислят ли? Забравят!
Свойта суета - продават.
Себе си не се познават,
че и Кармата не си признават.
На лъжите свои все си вярват.
Като духове живота си прекарват.
И накрая със въздишка,
безсмислие - кат мишка.
В дупка се завират и така и си умират.
*
Но глух си Отче - ти не чуваш.
Все на греховете си робуваш!
Не вярваш в бога, нито в духа.
Гнил си кат презряла круша!
Щот със свойто лицемерие,
изпълняваш предателско поверие.
Ни си Отче, ни си Тате....
Едно поредно грозно пате!"
Месеци по-късно....
Ала - година.... и бая работа...
Само мога да кажа...
Че си спомням как баща ми ми говори:
"Или си човек или си мечка.
Но ако трябва да си мечка -
да си готов за борба!"
Аз, Гризли съм сега!
Обърках се... Това е песен...
Или реалност...
Свободата да избираш -
къде отиваш да мигрираш...
Как в Света да просперираш,
в Себе си ли инвестираш...
А накрая всичко е игра,
проиграната съдба.
Мухлясала безсмислена творба.
Смисъл - който жив човек не може и разбра....
