Ебаси....

Няк'ва вечер. Важното е че е петък! Осъзнаваме го все още....

Да се успиш зверски за работа... Да отидеш с час и половина закъснение... И да те посрещнат с усмивка, "добро утро" и домашна баница!?! Баница с домашни кори, дето колегата ги е правил от четири часа сутринта.....
Ебаси работата!....

Шефа да ти се смее и да ти обяснява, че не било нужно всеки път да му известяваш като закъсняваш.... Да се хилите и говорите за "implementation of a debugger" с който можеш и да си рисуваш светещи пишки из въздуха..... Да соподеляте мнението, че това си е налужаща нужда!... А шефа да ходи с къси гащи и зимата и да не вярва в болести, щото те действали само за по 24 часа - макс?!?....  Ебаси шефа!....

Жените да те гледат как ги разбираш, истински съзираш, провокираш, опитвайки да развиваш, без слабостта си да презираш. Да те милват по брадата, а ти да миришеш им косата. Да се омъркате - умилквате... До там, че да те е страх да трепнеш, да мигнеш или погледа да вдигнеш. Да не вземеш, та прозреш - че мечтите могат и да са реалност, щом съдбата си ковеш.... Да сънуваш, без да ги бленуваш - по челото да целуваш. Да лежат ти във кревата, да усмихват те в отплата. Все различни, но прилични - кат парчетата от огледалото са ми привични.... Дето пръснала се е душата - чуди се как да се закърпи тя, горката.... Баси и душата....

Да излезеш от работа за да си вземеш бира и храна в шест часа вечерта.... Да приключиш с работата, но с писания любимата - отключиш. Да си допиеш и изпушиш ти една цигара, по телефона да забъркаш й отвара. Да се хванете - съзрете, без да яхвате конете... Да разбулите съдбовни сенки, да целунете комплексни-бемки. Накрая просто с кимане да се разберете. Приемайки, с допир да целунеш й нозете.... Да танцуваш си танго, дори и със съдбовното вълмо....Думите си да забравиш, когато косите й погладиш.... По-натъмно - така си е тамън, изгасяйки лампите, а безлунна нощ си е навън... Но все пак напипваме се в мрака - надушвайки се - все намираме се из съдбата..... Ебаси и съдбата!....

Да отида за една бира за да видя - едната барманка, дет признава се то и за жена, но подозирам че съдбата пак играе ми игра - от която имам да науча, някой ден може би и ще да сполуча... Барманката да хване да ме черпи бира докато интересна приказка, по между другото тя повокира.... Без да искам да остана за концерта. Да изпиша си късмета - тази вечер добросъвестен явява се поета.... Ебаси и късмета....

Ебаси и концерта.... Концерт, на който не мислех да оставам, щото често на съдбата си не вярвам. Че от всяко нещо можеш ти да се поучиш!... Но хубаво е първо да разтовариш вериги - кучи. Да изтриеш старото си мнение, да презреш удобното забвение.... Щото истината е че онази - дето е мислената, прекрасна и мила - без страст - образа й изродила.... Ми тя,.. щеше много да се изкефи на тоя концерт!.... По-скоро нейни песни и по-скоро нейна музика, сигурно и по-нейни хора.... Знам ли - не е тук.... Изглежда не аз съм човека и не това е вечерта.... Други чудеса май днеска аз въртя.... Ебаси и чудесата.....

Та такъв ми е живота - разтоварвайки хомота.... Една да пия с очи, другата да ми говори до зори. Трета да хване ме омърка. Четвърта - в сърцето да опита да човърка. Пета - музиката ми да слуша. Шеста - да ме срещне из съдбовна суша.... Накрая всичко е за да се наместя, но на мене се харесва...  Все не зная, но вървя - по своя път ходейки си аз кървя. Само така аз познавам че е прав - животът ми направи ме корав....

Но животът си е той чудесен - щом истини явяват се кат песен!... Няма друг и няма друго  - твоя си живот единствен е - и то е чудо!