Не знам какво да кажа... Рядко ми се случва... Да ме оставят безмълвен...
Ако животът ми беше комикс, щях да изглеждам като анимационен герой с паднало чене... Олигавен и оглупял до безумие.... Или вълкът с изплезения език.... Или Скуби-Ду, който го хранят със Скуби-Снакс, а той лети в облаците.... Няк'ва смеска из между всичкото.... Не е реално... Когато те питат "Ти вярваш ли в магии?" - при положение че вече са те омагьосали....
Ако ти беше супер герой, мисля си, че би имала невероятната сила да изменяш реалността и хората около тебе... Представям си го като розово-виолетов балон, който размеква и провокира.... Може би защото покрай теб се чувствам като глина.... Може би просто защото така ми влияеш.. Размекваш ме като ми измъркаш и като те подуша....
И ми е невероятно трудно да си представя, камо ли да се опитам да обясня... Каква промяня ми предизвикваш в Света.....Колкото и да съм сънувал, вековни вечери бленувал.. не бих могъл и да си въобразя, че с теб ще си споделям аз Света....
А тоя Свят е невероятно флуиден... Като мен. Изменяме се спрямо ситуацията, танцуваме с привидностите и не умеем да седим на едно място. Обичаме да мърдаме и да щукаме. Не ни свърта в граници, ни в правила, а чуждите очаквания ни чупят зверски много... Ако бях огледало - щях да се съм се пръснал на хиляди парчета. Да се опитам да отразя всеки и всичко, да се види право какво е и как гледа. Като див звяр, оглупял и оглушал. Като глиган ровейки за трюфел. Заровил си главата в калта и нито може, нито ще да се окопити и осъзнае. Да се поогледа и да види истински човек. Чифт очи, отразени в счупено огледало. Няма да ги види. Няма шанс да ги съзре. Щото те само хвърлят един поглед и рядко поглеждат отново. А и знаят, че никой и не иска да ги види втренчени в него, прекалено хищно гледат. А глиганите не искат такъв поглед, такъв всепроникващ взор. Видят ли го - вирват всички бивните във хор.
Та предпочитам да си крия очите под козирка на шапка или очила. Да не гледам много дълго някого и често да извръщам поглед. Да кимам и да се усмихвам. Да слушам и да чувам няколко истории едновременно... После защо ли ми е трудно да запомня имена... щото чувам хор в разновидни гласове, дето всеки пее различно... И само по миризма и отношение познавам... Без да гледам, без да говоря... Просто се опитвам да си спомня.... Какъв бях навремето без срам. Преди огледалото да се пръсне, а от трясъка - езика си да глътна.... Да остана и без думи, а от стъклата - без очи... Но отново - в тъмното, намират се звезди. Да просветнат на слепеца в мрака, на безмълвника - нямата усмивка разберат. Камъкът да вземе да умекне. Скелетът на динозавър да вземе и да трепне.
Без думи да те разберат.
Понякога - неземно красив си е Светът!
