понеделник, 16 април 2018 г.

За към Мир?


Видях го!

Като огромен барабан на револвер от енергия с различни жлебове за патрони - духовната ми рулетка... А вместо патрони бяха заредени с истини, различни духове, образи - костюми - души. Всичките - мои си! А всяка капсула - пълна с още толкова различни качества и уникално отличаващи се характери. Но само един е активният за момента, колкото и бързо и често да се сменят...

И реших... Май ми е време и имам нужда да се изчистя... Готов съм и ще ми е хубаво да се простя с тоя си демон на Страха, дето учи на себе-презрение. Назовават го Болковото - Его. Онова дето обича да ти говори гадости - да те плаши. Това дето те прави тъжен и те депресира, и ти повтаря колко си депресиран. И точно така се самохрани - от твоето самопричинено страдание. От твоя страх, твоя срам, твоя страх от срам и срам от страха... И каквото друго може да ти причини болка от самия въздух около тебе... Шепне ти в тъмното като останеш сам... Толкова лепкав, всеобхватно поглъщащ, удобно приспиващ и невероятно умел... компас по пътя ти надолу в пропаста... Не, Благодаря! Няма нужда! Не искам вече, моля! Стига! Стига!.... Плача... Стига... Дишам... Стига толкова!

Врътнах си рулетката и го направих активен! Оставих го да ми говори и му заповядах да ми каже - ама всичко, дето може!... И той нищо не ми спести: "колко съм грозен, глупав, мързелив, дебел... как никой няма как да ме обича... че нямам никакъв шанс, такъв счупен на парчета и разплут,... (пое си дъх)... прашасал, мръсен, забравен, изоставен, ръждясал... (тука почна да губи креативност и сила)... колко ми е крив носа, колко ми е зверско лицето...."..... Само за оперирания пръст си замълча.... Защото знаеше, че там вината бе негова. Както и за всичките други белези по тялото ми....

А аз го вдишах всичкото... И треперех... И бях в резонанс... И се изпъних с тоя си Демон... И го прегърнах... И го издишах - докато дробовете ми не останаха тотоално празни... За да се отвори място за нещо друго... И го изстрелях в небитието... А мястото за "патрона" от тая невидима рулетка, чието дуло започва и завършва на гърдите ми - остана празно и то....

Даже сълза не пуснах за него.
Просто защото осъзнах, че няма да ми липсва!
И спрях да треперя!
Защото спрях да воювам със себе си...

И май така се озовах - за пръв път свободен...
Отново на онзи - познатия кръстопът...
Но този път - беше различно...
Май видях отбивка за към Мир.....


четвъртък, 12 април 2018 г.

Казват...


Казват...

Казват ми :
- Искам да си искрен!
Като го направя, често отговорът е:
- Не, прекален си!...

Казват ми:
- Гневът е добър!
Като го покажа... Накрая основно е:
- Е сега... Трябваше ли така?...

Казват ми:
- Трябва ти помощ!
Като си я поискам... Винаги е:
- Не мога да ти помогна...

Казват : "Една лъжа се крие най-добре между две истини.".
А как се крие една истина?
А дали изобщо има нужда да я криеш?
Тъй и тъй - никой вече в нея не вярва?...

Бил съм искрен... Най-голямата истина дето ми върнаха обратно бе: "Прекалено си строг"...
Най-голямото постижение - не отидох в лудницата.
Научих си урока и как да се камофлажирам.

Охо... Колко гневен - бил съм бил...
Гняв ли? Опитайте Ярост? Бяс? Зверска мощ! Неприязън! Бунтарството - ряпа да яде! То е една стихия непоправима и несломима. Неописуема... Вътре в тебе... Ама какво правиш с него?... Това май реално е въпроса... След като си учиш уроците...
За какво си гневен? Защото сте фрусриран? Защото не може да си намерите място в днешното време и изисквания? Защото тази ситуация ви кара да се чувствате безсилен, да не кажа, по Фройдиски - импотентен. Мога да навляза мнооого на дълбоко в тая тема, но избирам да не... Научил съм си урока - често съм прекален..... Освен в искрените разговори със мен.

Истината е... Гневът е неизчерпаема тема за мен... колкото и извор на енергия... Въпросът е за какво го използваш - по-скоро от къде идва... Знам му извора, знам му поречието, знам му мощта... Но... До къде може да ме заведе течението... Това е въпросът който истински ме вълнува... Защото всичко е навързано - точно както една река...
Гневът, вината и срамът.... Накрая съдбата им е да намерят пътя към Окена, който приема всякакви странници... Единствено тогава тия животни намират мир... А аз май съм сбирщина от твари... Не знам и не намирам място и рамки дето да се свра за дълго...

Трябва ли ми помощ?!?! Сигурно! Толкова загубена глутница с толкова глупав динозавър за водач - ще да е отчаяна за насоки... Уви... Сам трябва да се научиш... Ако щеш и да си глутница от динозаври - пак ще трябва да си намериш мястото... Все пак, май си - човек.... А да си "човек" значи - сам да си се учи, от своите несполуки....

Не знам... Вече нищо ама и не знам... Избирам да е така!
За да се поуча!
Как да съм човек да се науча....
Щото колкото и да се правя на нормален.
Си оставам динозавър, че и то - прокажен....

Може би си трябва нова муза - във магия,
за да усмири таз, вековната стихия.
Да се кротне старий дракон - във прегръдка помири.
За да спи поне веднъж, и той сладко до зори....

Когато и на думи ний не вярваме,
само с истина приказваме...