Казват...

Казват...

Казват ми :
- Искам да си искрен!
Като го направя, често отговорът е:
- Не, прекален си!...

Казват ми:
- Гневът е добър!
Като го покажа... Накрая основно е:
- Е сега... Трябваше ли така?...

Казват ми:
- Трябва ти помощ!
Като си я поискам... Винаги е:
- Не мога да ти помогна...

Казват : "Една лъжа се крие най-добре между две истини.".
А как се крие една истина?
А дали изобщо има нужда да я криеш?
Тъй и тъй - никой вече в нея не вярва?...

Бил съм искрен... Най-голямата истина дето ми върнаха обратно бе: "Прекалено си строг"...
Най-голямото постижение - не отидох в лудницата.
Научих си урока и как да се камофлажирам.

Охо... Колко гневен - бил съм бил...
Гняв ли? Опитайте Ярост? Бяс? Зверска мощ! Неприязън! Бунтарството - ряпа да яде! То е една стихия непоправима и несломима. Неописуема... Вътре в тебе... Ама какво правиш с него?... Това май реално е въпроса... След като си учиш уроците...
За какво си гневен? Защото сте фрусриран? Защото не може да си намерите място в днешното време и изисквания? Защото тази ситуация ви кара да се чувствате безсилен, да не кажа, по Фройдиски - импотентен. Мога да навляза мнооого на дълбоко в тая тема, но избирам да не... Научил съм си урока - често съм прекален..... Освен в искрените разговори със мен.

Истината е... Гневът е неизчерпаема тема за мен... колкото и извор на енергия... Въпросът е за какво го използваш - по-скоро от къде идва... Знам му извора, знам му поречието, знам му мощта... Но... До къде може да ме заведе течението... Това е въпросът който истински ме вълнува... Защото всичко е навързано - точно както една река...
Гневът, вината и срамът.... Накрая съдбата им е да намерят пътя към Окена, който приема всякакви странници... Единствено тогава тия животни намират мир... А аз май съм сбирщина от твари... Не знам и не намирам място и рамки дето да се свра за дълго...

Трябва ли ми помощ?!?! Сигурно! Толкова загубена глутница с толкова глупав динозавър за водач - ще да е отчаяна за насоки... Уви... Сам трябва да се научиш... Ако щеш и да си глутница от динозаври - пак ще трябва да си намериш мястото... Все пак, май си - човек.... А да си "човек" значи - сам да си се учи, от своите несполуки....

Не знам... Вече нищо ама и не знам... Избирам да е така!
За да се поуча!
Как да съм човек да се науча....
Щото колкото и да се правя на нормален.
Си оставам динозавър, че и то - прокажен....

Може би си трябва нова муза - във магия,
за да усмири таз, вековната стихия.
Да се кротне старий дракон - във прегръдка помири.
За да спи поне веднъж, и той сладко до зори....

Когато и на думи ний не вярваме,
само с истина приказваме...