Изненада!

Искам да пиша, но не искам да ме четат....
Искам да се изразявам, но не искам да има свидетели...
Искам да се споделя, но знам че няма даже и смисъл някой да ме разбере...

За това си танцувам сам в тъмницата по улиците...
Със слушалките в ушите. Надута музика. Захлупен с козирка и качулка. Иди ме виж!... Освен ако аз не пожелая...
Просто имам качеството да съм невидим и непознаваем....
Даже и Психоаналитиците си нямат и на идея!....

Откривам, че с каквото и да се сблъскваш в ежедневието си - било то физическо или психическо - ако имаш чувството за увереност - просто няма начин да не се справиш...

Естествено всяко нещо си има цена... Всяко нещо се плаща с енергия... Психическа, физическа, интелектуална, материална - каквото и да е - все влагаш себе си....

Но ако намериш начин да си задоволен с договорената цена, ако откриеш методи как да печелиш повече, отколкото влагаш, ако проявиш дисциплината....
Можеш да откриеш, че животът може и да е хубав...
Че можеш и да си щастлив...
Изненада!

Какво ли би било, да не си го слагаш на сърцето?
Работата - парите - жената - чуждото мнение - живота?...
И без това всичко е със срок на годност...

Ако можеш да се смееш - по-добре го прави!
Особено, ако си опознал хорските скърби.
Ако стремиш се към своите висоти -
отваряш, ти дори - Вселенските врати.

Просто едно от сечивата!

Аз - сме много!

На времето си мислех, че това е така, за да не се чувствам самотен....

С опита разбрах, че не е баш така...

Първо - нивга не си сам. Това е най-голямата лъжа и заблуда в света! Нищо не е отделно. 6-та Чакра, ако не се лъжа. Оная между очите - 3-тото око... Дето се отваря като си разкъсаш паяжината, наречена "Мая", която ти е обремчила очите.

Второ - самотността е състояние на мисълта... и е най-вече илюзия и чувство на депресия. Откривам, че това е най-естественото състояние на всяко себе-осъзнаващо се същество...

Трето - не можеш да прескачаш стъпала в стълбата на развитието. Можеш да тичаш - даже да спринтираш... но ако не изкачиш всяко едно, то трябва да се спънеш в него, за да го опознаеш буквално из основи - в смисъл да си разбиеш зъбите и да го вкусиш... барабар с жертвената кръв в устата си. Гарантирам, че няма да го забравиш...

И най-важното - каквото и да се случва - чувстваш ли - каквото и да е - значи си жив. Радвай се! Ликувай! Няма нищо по-отвратително от това да живееш мъртъв, равен, безразличен....

И в крайна сметка - Аз сме Много, цял Легион! Но това е така, просто защото е. Няма как да е по друг начин. Образи, крайности, личности, поведения, костюми, маски, сечива, умения, качества, знания, познания, теории, идеи, опит - това отличава човека. И най-вече индивидуалния подход и начин на функциониране спрямо всичкото това....

Няма как да не си самотен, когато няма начин да споделиш всичкото това с когото и да е.... Освен със всичките фантазии и идеи, образи и личности, духове и катексиси - сиреч със всичко което е в тебе...

А всичкото това е толкова много!
И накрая - как да си сам, брат?
Когато дори и сам-единствен - си толкова адски много?
Какво като само Аз-ът може да го понесе всичкото това?
Нали затова Аз - сме Много!

Ако ти се намират още....

Иде ми да хапя - не искам...
Искам да лая - не знам как...
Знам само да вия - но се сдържам...
Няма я Луната, няма я и тишината, дето да я разпоря с вик...
Има прекалено много хора, погледи и уши - все ненужни свидетели...
Не е честно и коректно да им скъся броя... Кой съм Аз? А и Те какво са ми направили, та да си пусна Зверщината?... "Никой" и "нищо" - това е най-изчерпателният отговор....

Хора - бол! Като срамни въшки сме налазили Света. А дали сме човеци - виж това вече е сложна тема! Но все пак се намираме... Понякога сме късметлии, та да се срещнем с ала "половинката"... За жалост - най-често в най-неподходящото време!... Или поне така си го обясняваме, след като се срине всичко и драснем клечката на моста от взаимоотношения между мъж и жена....

Но в действителност, ако може да се извадим за косата, от кацата с екскременти, в която сами се давим психически - бихме могли да забележим. Света наоколо, хората, динамиката, живота. Възможностите и неизчерпаемостта от потенциал за ново развитие на всяко нещо в Природата. И накрая - Себе Си! Човекът който сме Създали за да стигне до тук...

Наистина прекрасна картинка!
Особено, ако те кара да се усмихнеш дори и на всичките дразнители наоколо, които си нямат и на идея и за частица от твоя Свят... Те са щастливци - остави ги да си живуркат... Нека!... Ти си си един и единствен - Те са много. Нека им е лесно! Малко са човеците дето понасят на несгоди... Трябва си сила и сила възпитава.... Това да носиш бреме... Води до изкривявания - както на гръбнака, така и на психиката...
Но, пич - спокойно! Всичко се лекува! Я с рехабилитация. Я с терапия. Я с електрошок.... Или с удар по главата.... Най-често от съдбата...

Ама ти сам си я ковеш! В крайна сметка ако не си учиш уроците и не можеш да плуваш като риба - се давиш.... И ако не можеш да пламнеш - изстиваш.... За това - трябва да се научиш! И всичките "неща" дето са - са за да те научат. Не се бори - просто се отдай и стани "Вечният Студент на Живота"!... Или както "някой си - там -  мексикански шаман" го нарича - Воин на Познанието... Воин на Светлината.... Както всичките мъже сме родени да сме.... Но като няма кой да ни научи - учим се сами - от своите скърби...

Просто в крайна сметка трябва да намираме сили и воля да си спомняме за хубавите моменти и за любовта която сме познали. Нищо не е вечно - най-малко ние... Но любовта е енергия и винаги е искрена, в момента си на проявление... Тъй че забрави за всичките съмнения - те са без значение!

Ако си познал Имаго - сиреч "Нереалната, Бленувана Мечта - Идеала за Жена" - то е било истинско! Познал си го!

Това, че нищо не е вечно е Първи Закон в Природата.
Но това не го прави по-малко истинско!

Осъзнай го!
Помни го!
Погали го!
И я изтрий тая сълза - ако ти се намират още...

пс. Криси - Благодаря Ви за прекрасната рисунка!

Мустак!

Гледам се в огледалото - и взимам, че се харесвам... Сигурно ще да е от мустака!
Гледам си през прозореца - и Луната ми се усмихва.... Сигурно ще да е от месеца!
Гледат ме познати - и не могат да ме познаят...  Сигурно ще да е от шапката!
Гледам да не му мисля много - и откривам, че ми се отдава.... Сигурно ще да е щото ми писна!

От тоя Свят, от тия Хора, от ония Закони.... Дето сам си ги налагам и си ги измислям... Писна ми да мисля!...

Ха, колко по-хубаво е да си малоумен... Или поне да се правиш на такъв.... Но ако истински се потопиш в ролята и прегърнеш тая маска - просто става реалност. Въпрос на оцеляване - просъществуване... Но не само. Защото така навлизаш и в Световете на Другите. И ти се отварят врати. Страхотна сила! Да се правиш на треснат. И ползваш отстъпка за идиоти - дори в хорските глави. Невероятен трик! И не е дефект, не е проблем - защото всички така функционираме....

Имаме едно чувство на уважение пред чуждата искрена демонстрация на невежество и безпомощност.... Не да ти се вайкат и тръшкат театрално в ролята на жертва, а директно да си те помолят за помощ и да ти благодарят за това, че дори си им обърнал внимание. Осмислящо преживяване е и за двете страни. Независимо дали си помагащият или нуждаещият. Да можеш да си признаеш слабостта е сила. Да можеш да помогнеш на другия в момент на слабост - също. Различно е, но е еднакво вярно. Защото хората сме родени за да сме човеци едни за други и да си помагаме... Или просто моята наивна душа в това й се иска да вярва....

За жалост, в повечето ми опит до сега откривам, че съм самотна наивна душичка. Не се вайкам, споделям мнение, или поне се опитвам.... Защото съм разбрал, че често съм "прекален" за другите. Прекалено искрен, брутален, вулгарен, краен, тежък, дълбок, абстрактен, конкретен - каквото и да е - бил съм в "прекалената" секция. Просто съм такъв - опитвам..... в крайности... за да ги открия границите.... за да се упътя към "Златната среда".... защото това са ми казвали, че "трябва", или искат от мен, за мен.... или те са искали за себе си.... какво значение има реално?... когато си си избрал посоката вече.... или са ти я избрали?.... или си се примирил?... няма значение!

В крайна сметка важното е да се радваш!
Да си гледаш живота - и да му се усмихваш.
Да се виждаш в огледалото - и Ти да се познаваш.
Да се любуваш на Луната от терасата си - и Тя да си е твоя.
И да си дръпваш козирката на шапката в поздрав пред другите.
И най-важното - да се усмихваш под мустак!