Изненада!

Искам да пиша, но не искам да ме четат....
Искам да се изразявам, но не искам да има свидетели...
Искам да се споделя, но знам че няма даже и смисъл някой да ме разбере...

За това си танцувам сам в тъмницата по улиците...
Със слушалките в ушите. Надута музика. Захлупен с козирка и качулка. Иди ме виж!... Освен ако аз не пожелая...
Просто имам качеството да съм невидим и непознаваем....
Даже и Психоаналитиците си нямат и на идея!....

Откривам, че с каквото и да се сблъскваш в ежедневието си - било то физическо или психическо - ако имаш чувството за увереност - просто няма начин да не се справиш...

Естествено всяко нещо си има цена... Всяко нещо се плаща с енергия... Психическа, физическа, интелектуална, материална - каквото и да е - все влагаш себе си....

Но ако намериш начин да си задоволен с договорената цена, ако откриеш методи как да печелиш повече, отколкото влагаш, ако проявиш дисциплината....
Можеш да откриеш, че животът може и да е хубав...
Че можеш и да си щастлив...
Изненада!

Какво ли би било, да не си го слагаш на сърцето?
Работата - парите - жената - чуждото мнение - живота?...
И без това всичко е със срок на годност...

Ако можеш да се смееш - по-добре го прави!
Особено, ако си опознал хорските скърби.
Ако стремиш се към своите висоти -
отваряш, ти дори - Вселенските врати.