Мустак!

Гледам се в огледалото - и взимам, че се харесвам... Сигурно ще да е от мустака!
Гледам си през прозореца - и Луната ми се усмихва.... Сигурно ще да е от месеца!
Гледат ме познати - и не могат да ме познаят...  Сигурно ще да е от шапката!
Гледам да не му мисля много - и откривам, че ми се отдава.... Сигурно ще да е щото ми писна!

От тоя Свят, от тия Хора, от ония Закони.... Дето сам си ги налагам и си ги измислям... Писна ми да мисля!...

Ха, колко по-хубаво е да си малоумен... Или поне да се правиш на такъв.... Но ако истински се потопиш в ролята и прегърнеш тая маска - просто става реалност. Въпрос на оцеляване - просъществуване... Но не само. Защото така навлизаш и в Световете на Другите. И ти се отварят врати. Страхотна сила! Да се правиш на треснат. И ползваш отстъпка за идиоти - дори в хорските глави. Невероятен трик! И не е дефект, не е проблем - защото всички така функционираме....

Имаме едно чувство на уважение пред чуждата искрена демонстрация на невежество и безпомощност.... Не да ти се вайкат и тръшкат театрално в ролята на жертва, а директно да си те помолят за помощ и да ти благодарят за това, че дори си им обърнал внимание. Осмислящо преживяване е и за двете страни. Независимо дали си помагащият или нуждаещият. Да можеш да си признаеш слабостта е сила. Да можеш да помогнеш на другия в момент на слабост - също. Различно е, но е еднакво вярно. Защото хората сме родени за да сме човеци едни за други и да си помагаме... Или просто моята наивна душа в това й се иска да вярва....

За жалост, в повечето ми опит до сега откривам, че съм самотна наивна душичка. Не се вайкам, споделям мнение, или поне се опитвам.... Защото съм разбрал, че често съм "прекален" за другите. Прекалено искрен, брутален, вулгарен, краен, тежък, дълбок, абстрактен, конкретен - каквото и да е - бил съм в "прекалената" секция. Просто съм такъв - опитвам..... в крайности... за да ги открия границите.... за да се упътя към "Златната среда".... защото това са ми казвали, че "трябва", или искат от мен, за мен.... или те са искали за себе си.... какво значение има реално?... когато си си избрал посоката вече.... или са ти я избрали?.... или си се примирил?... няма значение!

В крайна сметка важното е да се радваш!
Да си гледаш живота - и да му се усмихваш.
Да се виждаш в огледалото - и Ти да се познаваш.
Да се любуваш на Луната от терасата си - и Тя да си е твоя.
И да си дръпваш козирката на шапката в поздрав пред другите.
И най-важното - да се усмихваш под мустак!