Аз - сме много!
На времето си мислех, че това е така, за да не се чувствам самотен....
С опита разбрах, че не е баш така...
Първо - нивга не си сам. Това е най-голямата лъжа и заблуда в света! Нищо не е отделно. 6-та Чакра, ако не се лъжа. Оная между очите - 3-тото око... Дето се отваря като си разкъсаш паяжината, наречена "Мая", която ти е обремчила очите.
Второ - самотността е състояние на мисълта... и е най-вече илюзия и чувство на депресия. Откривам, че това е най-естественото състояние на всяко себе-осъзнаващо се същество...
Трето - не можеш да прескачаш стъпала в стълбата на развитието. Можеш да тичаш - даже да спринтираш... но ако не изкачиш всяко едно, то трябва да се спънеш в него, за да го опознаеш буквално из основи - в смисъл да си разбиеш зъбите и да го вкусиш... барабар с жертвената кръв в устата си. Гарантирам, че няма да го забравиш...
И най-важното - каквото и да се случва - чувстваш ли - каквото и да е - значи си жив. Радвай се! Ликувай! Няма нищо по-отвратително от това да живееш мъртъв, равен, безразличен....
И в крайна сметка - Аз сме Много, цял Легион! Но това е така, просто защото е. Няма как да е по друг начин. Образи, крайности, личности, поведения, костюми, маски, сечива, умения, качества, знания, познания, теории, идеи, опит - това отличава човека. И най-вече индивидуалния подход и начин на функциониране спрямо всичкото това....
Няма как да не си самотен, когато няма начин да споделиш всичкото това с когото и да е.... Освен със всичките фантазии и идеи, образи и личности, духове и катексиси - сиреч със всичко което е в тебе...
А всичкото това е толкова много!
И накрая - как да си сам, брат?
Когато дори и сам-единствен - си толкова адски много?
Какво като само Аз-ът може да го понесе всичкото това?
Нали затова Аз - сме Много!
Няма коментари:
Публикуване на коментар