Ако ти се намират още....

Иде ми да хапя - не искам...
Искам да лая - не знам как...
Знам само да вия - но се сдържам...
Няма я Луната, няма я и тишината, дето да я разпоря с вик...
Има прекалено много хора, погледи и уши - все ненужни свидетели...
Не е честно и коректно да им скъся броя... Кой съм Аз? А и Те какво са ми направили, та да си пусна Зверщината?... "Никой" и "нищо" - това е най-изчерпателният отговор....

Хора - бол! Като срамни въшки сме налазили Света. А дали сме човеци - виж това вече е сложна тема! Но все пак се намираме... Понякога сме късметлии, та да се срещнем с ала "половинката"... За жалост - най-често в най-неподходящото време!... Или поне така си го обясняваме, след като се срине всичко и драснем клечката на моста от взаимоотношения между мъж и жена....

Но в действителност, ако може да се извадим за косата, от кацата с екскременти, в която сами се давим психически - бихме могли да забележим. Света наоколо, хората, динамиката, живота. Възможностите и неизчерпаемостта от потенциал за ново развитие на всяко нещо в Природата. И накрая - Себе Си! Човекът който сме Създали за да стигне до тук...

Наистина прекрасна картинка!
Особено, ако те кара да се усмихнеш дори и на всичките дразнители наоколо, които си нямат и на идея и за частица от твоя Свят... Те са щастливци - остави ги да си живуркат... Нека!... Ти си си един и единствен - Те са много. Нека им е лесно! Малко са човеците дето понасят на несгоди... Трябва си сила и сила възпитава.... Това да носиш бреме... Води до изкривявания - както на гръбнака, така и на психиката...
Но, пич - спокойно! Всичко се лекува! Я с рехабилитация. Я с терапия. Я с електрошок.... Или с удар по главата.... Най-често от съдбата...

Ама ти сам си я ковеш! В крайна сметка ако не си учиш уроците и не можеш да плуваш като риба - се давиш.... И ако не можеш да пламнеш - изстиваш.... За това - трябва да се научиш! И всичките "неща" дето са - са за да те научат. Не се бори - просто се отдай и стани "Вечният Студент на Живота"!... Или както "някой си - там -  мексикански шаман" го нарича - Воин на Познанието... Воин на Светлината.... Както всичките мъже сме родени да сме.... Но като няма кой да ни научи - учим се сами - от своите скърби...

Просто в крайна сметка трябва да намираме сили и воля да си спомняме за хубавите моменти и за любовта която сме познали. Нищо не е вечно - най-малко ние... Но любовта е енергия и винаги е искрена, в момента си на проявление... Тъй че забрави за всичките съмнения - те са без значение!

Ако си познал Имаго - сиреч "Нереалната, Бленувана Мечта - Идеала за Жена" - то е било истинско! Познал си го!

Това, че нищо не е вечно е Първи Закон в Природата.
Но това не го прави по-малко истинско!

Осъзнай го!
Помни го!
Погали го!
И я изтрий тая сълза - ако ти се намират още...

пс. Криси - Благодаря Ви за прекрасната рисунка!