А за Вас - Драги - как е?

Брутална музика, надута на максимум в едни големи и бая изстрадали слушалки. Див крясък и разцепващи рифове на електрическа китара, придружени с адските басове и лирики.... Перфектното отражение на емоционалния свят в една творба... Градивно показване и споделяне... Да обърнеш негатива на позитив - единственият шанс, дето имаш в този трагично-комичен свят.... Ако можеш да се забавляваш, вместо да се ядосваш - по-добре го направи!

Толкова е много-пластово, толкова е богато, че не знам нито как, нито откъде да почна....

Освен: "А за Вас - Драги - как е?".... 

И днеска ми се случи нещо, което не съм си и представял.... Уж, "Психолог" да ми отговори на този въпрос с: "Ей, сега за усещания ли ще ме питаш? Стига с тази Психоанализа - направо си клеясал!".... Ей, верно ли?... Даже и думата 'емоции', пък камо ли 'чувства' не можете да изречете, драга Колега.... "Не ме занимавай с глупости!".... Така ли?.... Ама вашата глупост е неизчерпателна. Нямам какво да Ви науча!.... И просто си млъкнах. Най-добрата реакция по някога - липсата на такава....

Да ми обясняват за това, че Те разбират "липсата на доверие" като: "Човекът няма да си купи.". И че да имаш много методи за влияние е: "начини да им вземеш парите". И това от Хора, дето ми се имат за Психолози.... Май нещо съм си объркал насоката.... Извинете! Грешката е моя.... Изглежда..... Защото съм малцинство.... И изглежда така се прави!

What the!.. What the!..What the!... FUCKING F?!?!?!?.....
Да! Извадено е от контекст... Но все пак?... Така ли виждате нещата?... Не Мога Да Повярвам!!! Изглежда Съм Невероятно Заблуден!!!!

Да, трябва да се яде! За да можеш да си вършиш работата! Да,  пари трябват! Ама, Братче!... Сестро!.... Само това ли ви е целта?....

Да можеш да получаваш пари за това дето си мислиш че ти се прави, ама никога не си го правил? Нямаш опит - имаш само мнение. Имаш Его! Първо - не можеш да си отговориш на въпросите, дето ще си питаш клиентите(горките). Второ - не искаш и да се запиташ искрено, а ми говориш, че ако те не искали - било проява на "недоверие от тяхна страна", че "поведението е с адаптивна цел" - и това "анулирало осъждането"....

Отказвам и да се опитвам да репродуктирам "кухите думи" на Вашата шарлатанска теория(значело, както Те го едвам-разбират: "нещо абстрактно, с много значения"). И аз съм даже прекалено много обстоятелствен и конкретен, в сравнение с това дето се опитват да продадат.... Шаааааааааааанс!.... Не съм Търговец, за мое щастие..... Аз съм.... И аз вече не знам какво съм.... Моля, не ме и питайте.... Няма да Ви се хареса отговорът! Защото съм искрен Човек.... Или поне когато мога да си го позволя.....

Моето лично мнение за нещата, не че има някакво значение, но Е че "Психолог" значи "Лечител на Психиката" и "Антрополог на Психиката". Това знам - това практикувам!.... От години... И това не го продавам!.... Защото искам просто да помагам!.... И въпреки, че не винаги го осъзнавам - света на другия признавам.... Все още себе си предавам... Но границите не признавам!

Как ли?

Как ли гледаме хората? Света, живота, другите, себе си? Какво ли виждаме? Това което е - или онова което ни се привижда? И не живеем ли в постоянен мираж? Обрисуван в пустинята на собственото ни бедно мнение - продиктувано от убеждението ни, че виждаме истински. А дали? Или гледаме сляпо и сме се втренчили в една точка, скъсили полезрението си със закостенялото си его - че знаем - че разбираме. Нищо не разбираме! Нищо и не виждаме! Както истински е....

Кога разбираме, че нещо е истинско? Разбираме ли го изобщо? Признаваме ли си го? Или се самозалъгваме в опитите си да контролираме околната си среда? Желаем да ни е удобно, да се чувстваме сигурни и силни. А дали сме? Всеки отговаря за себе си! Я с истина, я с лъжа - който-каквото може да понесе да си каже. Своята истина....

Кога осъзнаваме, че нещо ни харесва? Някоя песен, някоя приказка? Нали винаги има поне една частица, дето първоначално, ама хич не ни се харесва? Някоя нота, някоя сцена, някоя дума. Винаги ще му намерим кусура - просто защото сме хора и искаме да е по-добро, а така и уж ние да сме по-добри. Но това си е чисто его, а не истина. Защото като гледаш само за черното и недъгавото - ами само това виждаш, а не цялата картина. Виждаме фасетъчно, счупено - като на муха са ни очичките - толкова много парченца, дето се опитваме да ги сглобим в нещо, което можем да си обясним на ограничените мозъчета.

А кога разбираме, че обичаме, че сме влюбени? А кога си го признаваме? А обичаме ли истински истинския човек, или само илюзията си за него? Приседналата русалка в оазиса на миража в главите ни? Не е ли всичко въпрос на емоция? Не диктува ли тя отношението? А поведението? И това не е ли неимоверно преходно и неблагонадеждно мерило за нашите велики критерии? За удобство, за сигурност, за контрол? Като виждаме само парче, по парче и го оценяваме с емоционалната си реакция - как можем да видим човека като цяло?

Но не е ли именно емоцията най-вътрешната и първична мярка-ориентир за индивида? Животните така взаимодействат със средата си - емоцията диктува поведението, тя го определя, тя разпознава характера на стимула и провокира вярната реакция. Борба или бягство - не е ли това естествения път на нещата?

А при хората как е? Не сме ли малко наопаки? От малки не ни ли разубеждават в емоциите ни? Не научаваме ли първо знания, преди да сме имали шанса да придобием опит? Сами ли се научаваме, или някой ни казва какво трябва да научим и как стоят нещата? Трябва - не трябва, правилно - грешно, добро - лошо. А кой наистина знае кое наистина какво е?...

Може би ако се научим да не се борим против себе си? Може би ако сглобим всички парчета в една цяла картинка? Може би ако преглътнем и признаем всичките си емоции? Може би ако осъзнаем чувствата си? Може би ако един ден се събудим, разтъркаме очички и всичко ни се намести отвътре? Може би ако разберем, че всичко е истина, но ние - хората, имаме силата да избираме как да реагираме и какво отношение да проявим? Ако поемем отговорност за действията си и собствените си недъзи и чернилка, и грешки и несгоди, и нещастия и провалени животи - а спрем да си ги обясняваме? Може би ако просто си признаем - че не сме перфектни и че не знаем абсолютно нищо за истината? Може би тогава ще видим истински....

Че всичкото е наш дизайн.
Че в каквото вярваш - това и създаваш.
Че кат от чувствата убягваш - живота си ограбваш.
Че сърцето кат не слушаш - с неистини ушите си оглушваш.
И сам вечно ще вървиш с премрежени очи,
и оставаш сляп и смотан - във мнението си омотан.
Защото истината цяла е - и нивга изветряла е.
Че животът си е твой - а любовта към себе си - покой.