Не, не е ОК така!

Не! Не е ОК!

Не можеш така.
Не е позволено!
Не знам какво си мислиш...
Който и да си!...
Колкото и близък да си...
Каквато и кръв да споделяме...
Колкото и да се отказваш от нея...
Пак си в грешка...
С това си поведение...

Гледаш огледалото и му се дразниш на гримасите...
Играеш тенис със стена и роптаеш, че ти се връща топката...

Сам си го правиш и преиначаваш ситуацията спрямо нуждите си. 

Преразказваш своята си история по личен начин... 

Съществува ли изобщо друг?...
Разбирам те...
Но не това бе начина да ми го кажеш,,, 

Защото Ти вярвам, че така се чувстваш.
Вярвам, че не Ти е лесно.
Вярвам, че Ти все още вярваш и търсиш...
Мен. По някакъв начин....
Иначе нямаше и да опиташ да се споделиш...

Но както си седя спокоен в Моят си Бар. 

Ти - да ми влизаш с ритник.
Не - това не го толерираме!
Незавизимо кой си и какъв си.
Просто - ще летиш!
Докато те изхвърляме навънка....

Защото ти викам духа... в Моя Бар...
И пием по едно...
И намираме добра дума..
И си говорим...
Но накрая...
Твоят дух е същият...
И нищо не е чул от моя...
И нищо не е научил...
И нищо не признава...
Освен себе си и своето собствено мнение....
Не, не е ОК така!...

Защото няма комуникация...
Колкото и да се опитвам...
Остават само с мнения... 

Своите собствени...

И им трябва катастрофа, та да се сепнат...

И е тъжно.. И е излишно..
Според моето скромно мнение....

Има и други варианти... възможности....
Но не и за теб... Ти избираш най-крайното...
Най-болезненото.... Най-инвазивното....
Защо?

За да си докажеш, че си по-силен от мен?
Че си повече?
Че си по-кадърен?

По-успял?
По-центриран?
По-стабилен?
Спор няма - така е!

Но защо не си вярваш?
Защо имаш нужда да си го доказваш?

Защо следваш сянката си?
А не вървиш пред нея?...
Ти си състезател!....
Аз не съм Ти!
Приеми го!

Или продължавай да тичаш.... 

След сенки....

Аз избирах Своя си път!
Независимо кой какво избира за мен...
Или поне се опитва....
И, братко -
Не би ми бил брат, ако не си ми ценен...
И ако имах друг избор...
Както Ти!
Нямаш избор...
Съжалявам - прости ми!
Грешен съм и съм Те наранил...
Щото съм се родил....

Единственият начин да си изкупя греха, е да живея...
И да допринасям....
Но трябва да ме пуснеш...
Свободен да се рея...
В свобода да извирея...
За Светлина се уча да живея...
А може би и ще успея,
Съдбата си да проумея...