А в крайна сметка много ясно знам...
Какъв смисъл вкарвам...
Колко ми е нужно да го изпиша...
Трудно е да се преведе приживяване,
със всичките му емоционални привкуси,
със скритият смисъл, със личната сянка и тн....
Невъзможно е да се сподели, Нереално е някой да те разбере...
Особено само с думи...
Всеки си има свой собствен свят и мнение, а е различно чувствителен и педантичен спрямо своя собсвен поглед....
Да провокираш ситуация на неразбирателство за най-тривиалното нещо, просто защото ти е интересно, а и искаш да й видиш очите.
За момент да те вземе на сериозно, да се вторачи - ала вгледа,
да почувстваш погледа й, дори и когато се опитва да пробие с него дупка в черепа ти. Вниманието е награда от само себе си...
Но после....
После си плащаш.... За всяко нещо....
Особено когато си позволил да ти се качат на главата.
Просто защото си добър и искаш да помагаш...
Тогава си докарваш белята...
От рода и хора - индивиди, дето не минават теста за човеци. Дето са пиявици на енергия, време, внимание - и каквото имаш и ти е ценно. Които са несъобразителни и дори за секунда не помислят за другия. Неблагодарни и нагли хора - те са ми любимите!... За растрелване.
Що после съм бил гневен?
Ами защото:
Много са нещата, невъзможно е да ги изброя... Но мога да дам примери:
- Може би родата дето ме псува, щото съм му светнал лампата в хола и събудил - където не й е мястото да спи - та заради това "съм бил лайно".
- Може би любимата жена дето като я настъпиш на болна тема - просто за да вдигне очи, дори и в отвращение и криза да те погледне. Та да се видите... А накрая заявява: "Не искам да си говоря с теб!"... Няма по-голям айсберк за мен....
- Може би че фетиша ми е : "качествена комунукация"....
Когато можем да си говорим право,
въпреки сърце кораво -
истини да виждаме,
а не като гневни овци на паша да прииждаме....
Няма коментари:
Публикуване на коментар