Вдъхновението пак е на гости другаде

Само кълба дим в светлината на монитора. Бял лист от notepad хвърля призрачен светлик върху седяща фигура пред бюрото. Поредна дръпка, глътка бира и... нищо. Вдъхновението пак е на гости другаде и тази нощ. Думите се мотаят из главата подобно на сивкавия цигарен дим из стаята, изпълват я бявно, разтваряйки се в нищото. Пепелникът бавно се пълни и часовете отминават в безплодно безвремие. Фас след фас в огромния мраморен пепелник. Песен след песен в слушалките. Час след час, нощ след нощ и така си отминава животът. В един момент като се обърнеш назад и не виждаш нищо освен дим в безпорядъка на твоето кратко съществуване. Защото ако не твориш, ако не създаваш смисъл и подредба във вселенския хаос, просто преминаваш през него и в крайна сметка се разтваряш като кълбо дим в мразовита зимна утрин.
Превърнал си се в пепелника, в който си загасил всичките си изгорели мечти и надежди. Един препълнен с вонящи безсмислици камък, който някога е можел да стане скъпоценен кристал. Но уви, целият потенциал е отишъл на вятъра благодарение на твоето малодушие да му се опълчиш. Търпението и постоянството ти, ако ги беше проявил, щяха неимоверно да бъдат възнаградени досега. Но ти се отказваше много бързо, още със зачеването на идеите си ти ги убиваше още в утробата. А идеите са като всичко живо - имат нужда от грижи и внимание, от време за да покълнат и да дадат плод. Но ти ги попарваше с киселината на "обективизма" и "трезвата" преценка всеки път, когато те се опитваха да израснат в реалността...

И сега седиш тук, пушиш цигара след цигара и слушаш един дрезгав глас който пее:

"I've got a bad liver and broken heart.
I don't have a drinking problem, except when I can't have a drink..."

Добре дошъл в клуба!
И знаеш ли какво?
Сам си си виновен!...