Избери си посока!

Всички гении, всички творци, всички хора, които са достигнали до някаква истина, която е променила или поне останала по някакъв начин в живота и съзнанието на хората и до днес, всички те са били депресанти.
Странно, нали? Не напълно, защото творците се характеризират с това че са интроверти - насочени навътре. Хора, които се вглеждат в себе си, търсят причините, вината, решението и истината в себе си. Хора, които дирят във вътрешния си свят нещо, всичко - вдъхновение, желание, смисъл. Човешки същества, които изучават сами себе си, които откриват изключително интересни и фрапиращи създания, живеещи под кожата им. Мисли, идеи, страхове, желания, страсти, нагони и прочие и умеят да им дават поле за изява. Това са хора, които картографират психичния си свят, които го изучават, и естествено, в поседствие се ориентират много по-добре в него. Това са хора, които преписват заслугата за успехите си, а и причините за провалите си на себе си - отговорни за собствения си живот.
Естествено не всеки себецентриран нарцис е гении, нито всеки комплексиран, асоциален интроверт е творец. Но всеки, които може да намери у себе си ресурсите, от които се нуждае и умението да ги впрегне в действие, потенциално може да бъде един от малкото изключителни личности.
Всеки човек притежава потенциал, но не всеки го осъзнава. Още по-малко са хората, които притежават и вяра в собствените си сили, нужни за подобна себереализация. Хора, които изучават себе си, силните и слабите си страни, много по-лесно могат да впрегнат себе си в работа или да се отдадат на почивка, когато усетят, че работата не си заслужава. Хора, които са наясно със себе си, знаят кое си струва и кое не. Знаят кое ги интересува и от кое могат да спечелят ценен опит. Наясно са с интересите си и затова не хабят напразно силите си с обречени начинания. Такива хора, ако притежават търпението и постоянството, което би ги спасило в една неясна ситуация (толеранс към неопределеност), то те безизбежно ще успеят в живота - както във вътрешния (духовен), така и във външния такъв (материален) - те биха и успяват навсякъде. И понеже се познават, а познават и живота, знаят че нищо не е постоянно и статично, знаят че винаги има възходи и падения и че когато стигнеш дъното ще започнеш да се издигаш(в някои случаи е възможно да го пробиеш и да излезеш от другата страна, но в крайна сметка пак си горе - въпрос на гледна точка). Това са хора, които успяват да обърнат нещата винаги в своя полза и да научат по нещо ново от всяка ситуация. Депресанти са, не в смисъла, че са пристрастени към депресията, а че умеят да изпадат в нея, когато им е нужно, когато моментът изиска отдръпване и преподреждане на себе си.
Защото депресията е точно това - търсене в безпътието, което все някога трябва да завърши с избор на посока. И ако тя е истински желаната от вас посока и намерите сили да поемете по нея, тогава бъдете сигурни, че ще се озовете на поредния кръстопът. Но вече ще притежавате увереност и дори да се залутате отново, вече ще знаете процедурата и няма да се мотаете дълго.
В крайна сметка единственото нещо, което ви остава е да си ходите по пътя и кой знае, може би един ден ще си спомните за старата поговорка, че "Смисълът на пътуването е в самото него, а не в крайната цел". И може би ще си помислите, че всички тези изключителни личности са се радвали адски много на своето пътуване.
Въпросът е: "А радва ли ви вашето?"...