събота, 30 август 2014 г.

Блажени са Невежите!



Блажени са невежите, дето вдигат веждите - говеждите.
Не разбирайки поета. дето мъчи си късмета. 
Дет през гадост и себични хора минал, но нивга не загинал. 
Който смъртта не го признава, но любов не може го познава. 
Защото трудно се разбира - какво му струва, та да се провира. 
Без да чупи и руши - стреми се той към своите звезди. 
Но те са тъй далечни, а самотата му е вечна. 
Защото - ни човек и нито звяр - може да го отърве от съдбовния самар. 
На който кр'епят се мечтите, а колко лесно е да си от глупците. 
Дето нито мислят, нито вярват, в лъжата - толкова лесно да се вкарват. 
Че нищо от тях да не зависи, само Егото мълви си. 
Колко важен, колко ценен - нищо, че е той  неверен. 
Ни лоялност, ни достойнство - а е тръгнал да обяснява на Воин - за воинство. 
Само мнение си имат, истината не прозират. 
Колко носи истинският Воин, а какво е то погром.
Колко коства, че да не убиеш - светлината в мрака да затриеш. 
Колко сила се изисква, а не насмешливо да се киска. 
Ти да  виждаш всички грешки, колкото и да са зловещи. 
Да понасяш си съдбата - в тоя свят най-важна е заплата.
Никой в творчество не инвестира, толкова по-сладко е да малтретира. 
Щот така е лесно да живее, да не гледа в себе си, а само Егото да пее. 
Колко другите са зле - според своето перде. 
Щото всичкото си е спектакъл - хубаво е  да си се отракал.  
А пък ти Режисьор си, нищо ако бездарен чвор си. 
Пак ще можеш да затриеш - но от чернилката нямаш шанс да се измиеш. 
То - глупавото Его - винаги подвежда, че вината не е в него.  
Щот прекрасно е да си невежа - не осъзнаваш свойта мрежа.
Дето смъртоносно вкарваш, но на любовта не вярваш. 
И винаги  ще да е по-лесно, другия да бъде треснат. 
Да обвиниш, че не разбира - тази, твоята стихия. 
Не че имаш ти акъл, как да усмириш своя Ам-Гъл. 
Щот изисква се старание и поне малко от внимание. 
Да осъзнаеш какво градиш. или избираш да рушиш. 
Не, по лесно е да си невежа - остани си в свойта мрежа!
Човекът ще се научи как да преживее живота - кучи. 
И нито мрежи, и ни сценарий - биха дали да забрави. 
Щото който помни, или чувства - а душата му не блудства. 
Той е верен до безкрай, дори изгубен  да е неговият Рай. 






Няма коментари: