Дишай - издишай!

Дишай - издишай!
Отивай в мечтите.....

Непривично и неземно е..... Да се чувстваш нереален. Не си на себе си, не си си в тялото. То си върши няк'ви работи, мърда, извършва дейности - ти им влагаш смисъл. Де да можеше и да предвкусваш смисъла, дето ти изтрелва и езикът. Сигурно прекалено лютият хумор от рано ти е убил сетивата. Шанс.

Да се смееш над чуждото нещастие - хуморът на немците. Даже са му измислили и дума - 'Shaudenfreude". Ще да има неква психология в това. Но си е изкуство - да му придадеш смисъл, да му сътвориш име, да го назовеш. Сублимация си е - от лудост - става творчество. Малко хора го разбират. Слава - Богу - че ги има!

Но да се радваш на чуждо щастие - ей това наистина е обич. Приемане, разбиране, съпричастност, съкровеност.... абе не знам.... братство.... не би ли трябвало точно това да значи думата : "рода", "кръв", "пъпна връв" ?......

Не винаги е задължително. Когато има болка - крива е таз триколка.... Триангулация... Кой знае за Едипо?.... Майната му - по-дълбоко е от него. Щот таз сянка е вековна. От поколения на поколения и никой не мож я разплете. Шанс - отново!

А дали? Или просто карма - дет уж в нея не вярваме?
Щото или аз или ти -
ще осъмнем призори.

Why there has to be a last man standing?
Can't you see - I am mending.
All the bridges I have burn,
waiting for my brother to return.