Shnitzel!!!!

Ksee - ksee - Mendoksee!
Drag, drag - such a drag - qеroio...
Или - bloody hell, shize, shit - или ако сте открили хумора, или малкият племенник ви наблюдава(смятай - попива като гъба) - SHNITZEL!!!

По по-друг начин си го представях. Ама Всичкото! Но то - нормално. Животът е това, дето ти се случва, докат си правиш планове, или си гледаш телефона, или квото там - дет ти е активно. Щот всичките сме ОКР (разбирай - имаме си натрапливостите и е нормално - щот неврозата е в границите на нормата.. да ама знам и други пътеки, май сам съм ги прокарал, или по-скоро са отдавна забравени, но винаги са си били там - просто ям моркови и съм се научил как да не хващам паяжини на очите). Щот всеки се е вторачил в т'ва дет му е в паницата - дет сам си е надробил. Като стари пуканки, които сам си се преебал да си вземеш, от онзи продавач, със съмнителния рояк от мухи, ей там от ъгъла на пресечката - точно под непостоянната улична лампа - дет ту угасва - ту изгасва. И то всичкото щот не мож да търпиш тая бездна - черна дупка в тебе - точно в слънчевия сплит - баш на гърдите. Слабото място на сърцето - дет е възелът на цялата броня на рицаря - ако го развържеш - остава по рожденни дрехи. А се знае, че черната дупка - т'ва е умряло слънце, дет мъката по загубата е прекалена, та всмуква всичко живо в себе си - просто щот мъката трябва да живее... и накрая няма ни един слънчев лъч, щот бездната е най-гладна за светлина, и просто всичко бива погълнато от тъма - а дупката отдавна е забравила как да свети, та да е слънце. Щот се знае - т'ва дет си го направиш сам - никой друг не мож ти го направи... Никой не би се и сетил!!!.. Но също така - "Помогни си сам - за да ти помогне и Господ!"

Щот филмът си е твой. И въпреки, че не само сме режисьори, актьори, сценаристи, продуценти и абсолютно - универсалното дистанционно на живота ни е в наще ръце! Ние избираме к'во да гледаме и с к'ва скорост. Единствено бутон за пауза няма. Щот животът никога не спира да тече - той е река, дори и да хване ледена кора - това е само на повърхността - на дълбочина течението нивга не си губи силата. И е само привидност, ако си мислите, че човека е спрял и седи на едно място. Просто сте се втренчили в ледената кора, обхванала мнението ви, фиксирала погледа в една точка - ей оная пукнатина - как да не го човъркаш т'ва? Ама само внимавайте - ако ледът не издържи, та пропаднете на дълбоко - много трудно ще си намерите друга пролука... много хора са се давили така. Щот течението е много силно и безпощадно тегли - като черна дупка - веднъж надуши ли те, попаднеш ли й в гравитацията - неимоверно ще видиш другата страна - а това е опасно, ако не си готов. Щот всеки носи броня. А има една приказка, за лудостта и хората - к'вото и да ви е мнението за психологията - "Твърда черупка - меко коремче!"... Та трябва да се пипа внимателно - а не да ръчкаш с пръчка и да си мислиш, че т'ва помага... То, човека - щом се е вледенил - смятай к'во му е!?!...

Ама е адски трудно да се поставиш в чуждите обувки. Да си отклониш погледа от свойта паница. Да му намериш "паузата" - поне за миг - та да видиш другият к'во си прожектира - да оцениш и неговия филм.
Трудно е да си смените местата - почти невъзможно....
Но човек се учи докато е жив.
А любимият ми, северно-комшийски Граф, ме е научил:

"In dreams one may falter,
but the only way to fail -
is to give up."

~the Count