Илюзия - магия?

    Стой си там - в ъгъла, бълваща лъжи за мое успокоение. Заблуди очевадни - че си добре и не те е страх, че знаеш какво искаш. Че си спокойна и устремена - кат те гледат вторачени две гладни очи - право у тебе - и не знаеш к'во ти мислят.

Щот ние много добре знаем - и какво искаме и какво е да се вторачиш - а и к'во е и как се лъже. Ама така, без да ти мигва окото, не на игра - на въпрос на оцеляване, просъществуване - каквото изисква моментът. Щото има игра, има и лъжа. И едното много бързо го усещаш - кое е истина. Другото - омайва, замайва. Пее песен - заклинание със сказание - за бъдещи времена, още не-случили се. За нещо, можещо да бъде. И така приспива - оня пазач на портата, дет следи и слуша и уж никога не заспива. Освен кат се замечтае - само тогава си сваля гарда.

А за какво мечтае? Може би просто да не се чувства сам. Щот самотата е просто илюзия - поредната брънка-спънка на очите ти - дет ти пречи да виждаш право и истински. Щот нещата, кат са истински - просто са. Няма к'во да си ги обясняваш - що са, и да дебнеш за лъжа. Просто няма такава и единствено се самозалъгваш в тая си мнителност. Залъгваш и пазача на портите  и така той ни мечтае, ни гледа кой чука, просто е объркан. Честно го разбирам...

Щот знам к'во е да си в неговите ботуши. Не мога да го опиша. Искрен съм - адски е странно, с тия ми ти протрити подметки - от пръстите на краката, дет трепнат всеки миг - в очакване да се появи на прозорчето... оня блян... дет уж всички чакаме. Ама кат го съзрем, а пък и ако ни се усмихне приветливо - веднага се усъмняваме в няква илюзия. Пазачът си мисли - "Т'ва е фокус, шашма - т'ва не може да бъде реално!". Щот сме научени да не вярваме в магия, а и отдавна не сме деца - та сме научени да не вярваме в нищо - даже и в любовта. Тъжно - но факт - пазачът вече не му пука за нищо друго, освен за виното дет ще го приспи до утре. Щот знае - как да е в днес... а и как да лекува болка. Щот не знае - нивга не си истински сам....

И днес отново го потвъдрдих това - за себе си основно. НИВГА не си сам, винаги ще се намери душа да те надуши и да те разбере... Щот си изпълних поредната малка мечта - куче пазач да ме лае - а накрая да го галя. Та така - изправяше се на гадната мрежа, която разделяше две сродни и самотни души, и лапата му беше колкото мойта, и стигаше да ме оближе по носа. Но единствената си ръка дет протегнах, едната и здрава дет имам за момента - той я близа и се умилква, не я отхапа - а можеше...

Та така... Просто не се отказвай от мечтите си и намери смелост да се протегнеш. Особенно ако си научил Пазачът да гледа трезво и да чете знаци.

А искреността и правостта са такава светлина - че разпръскват всеквите сенки.

Де да я нямаше тая мрежа!