Просто е....

А от всичките страни,
зад непрогледните мъгли,
ти избра оная тъмна -
непребродената джунгла.
Дето няма нито роуминг,
к'во да прави тоз безбожник?
Там където даже аз,
дето тича като Таз,
и говори във захлас.

Че не мога аз да мръдна
нито мога аз да дръзна,
да докопам те, помилвам,
нацелувам и погаля,
толкова далече ми е Рая...
Нищо - нищо - време има
а и малко да се ширна.
Щот от месеците много сякаш,
се отърсвам аз от мракът.

Нищо че римата убягва -
аз ще бъда там - тогава,
кат решиш ти да се върнеш.
Само да искаш да прегърнеш,
твоя грешен, скубан вълк,
дет във гнева си е кат Hulk.

По-зелен е от тревата,
дет разстила се в зората.

Щото чувствам - иде ново време
дет спокоен съм и нямам бреме.
Щот май обича ме и Раят,
по-щастлив съм от безкраят!

Само липсваш ти,
кат пропуснати лъчи.
След проливен мокър дъжд,
дет Дъга се лее - нашир, надлъж.

И та аз съм тази капка,
дет разтваря се в тетрадка.
Дето лее се безкрай,
искам този Земен Рай!!!!!!!

Дет от памтивека викам,
веч не мога да отричам.

Че в сърцето - болно, празно,
ти намести си се - няма никво равно.
И на трона ти седиш -
топли вопли ми мълвиш.

Щото влюбен аз във тебе,
отърван от всякво бреме,
и така ще е из века,
щот намери ме човека.

Аз във бара - там пиян,
най-накрая отърван.
От демоните хорски,
дет познава всеки горски.

Щото вечно самотен крачи,
върши своите задачи.

Но почивка, отмора, сън -
всеки има нуждата - тамън.

Кат се върнеш - ще съм нов.
А и т'вой за век - веков.