Бърканица......

Кой бърка?
Аз бъркам - ти бъркаш.
Той-тя бърка - бърканици!
С неизмерни дяволици!
Те бъркат - ние бъркаме?
Всички бъркат!
Щото в себе си човъркат.
Ами аз? Ами ти?
За к'во са ти прек'лонени глави?

Щот светлината не мълви,
от онез - отровните лъжи.
Щот в светлината има плам,
Ник'ви оправдания и срам.
Щото истината - тя крещи,
та оборва всекви глупости.

И да мислим ние век,
не ще намерим по-човек.

Просто дишай - дай си време,
отърви се от всякво бреме.
Не ти трябва никво стреме,
за да яздиш ти без време.

Щото вярваш ти във Раят,
а познаваш и безкраят.
Просто дишай - осъзнай,
че това е твоят Рай.

Тук - на грешната Земя.
Дето вечна е Нощта.
Трябва дъжд да се лей,
и леко вятър да повей.

И през кална локва - мръсна,
светъл лъч да хване, та се пръсне.

Да разтрием, ние морни плещи,
да разтовярим мнения човешки.
Да съзреме ние право,
че е просто, че е вярно.

Че след мъка и тъга -
просто, чака те дъга!