Не намирам аз легло.
Та да легна, аз заспя,
само с духове - мълвя.
Само дим над мен,
във облак сив,
но пък чувствам се красив.
Все пак си е трудно,
да си искрен - то е мудно.
Щот лъжата се харесва,
колкото и да е зловеща.
А на истината не се вярва -
а светлината - тя убягва.
Тя във клетка не вирей,
дай й вятър да повей.
Да разпери крила - цветни,
отдаде се на нощи - летни.
Щото к'вот си сам направиш,
а и толкоз да се мразиш,
че сам си теглиш ножа,
не вярваш и във Бога.
Дет усмихва се отгоре,
отвори очи, бе - Чворе!
Щот затъпял си като пън,
погледни веднъж навън!
Стига гледа новините,
жадно гълташ ти лъжите.
Кой - кого - заколил.
Честен депутат - затворил.
Щото знаем ние как,
Светът потънал е у мрак.
Че човекът е герой,
но е нужен тоз порой.
Дето чисти и чернилка,
счупил и последна кирка.
И ни писна да копаем,
и над гроба си да лаем.
Светлината ни научи,
да отървем вериги - кучи.
Нивга ний ще лаем,
нито ще се каем.
Щото старите ни грешки -
белези на морни плещи.
Но пък правим си масаж,
а на покрива е плаж.
И научихме се ние,
как със себе си да вием.
Щот изглежда трябва Раят,
да обичаш до безкраят.
Да повярваш ти във Бог,
че възможен е възход.
И че вярва в тебе Богът,
дай му майна - на облогът.
Дето Дяволът - мълви ти,
иска на сърцето ти - кървите.
Стига чопли тази рана,
дето само ний си знаем.
Че причиняваш си я сам,
щото болката е там.
Във сърцето, във гърдите,
колкото и да я криете.
Щото който вижда право,
истината тачи здраво,
а сърцето му кораво,
вижда и през тебе - краво!
Извинете, просто римата изисква,
радва Его - то се киска.
Със чудовищна усмивка.
Извинете, пак - отново,
щот лудостта ми си е слово.
И отново сублимирам -
к'во да правя - да се крия ли?
Не, п'Исна ми - нивга вече,
щото истината - тя, човече.
Няма по-голяма сила -
ни, чудовищна Годзила!
Щото тоя - светъл лъч,
заслепява всеки пръч.
Дет Напръчил се е със копитца,
Нивга не познавал жрица.
Само казвал си е - "дай му жица!"
и всеки ден - поръчва пица.
Че с удобното е лесно,
безопасно - то чудесно.
Щото иска се "a leap of faith"
да се метнеш - clear the shade.
Щото вярвам - твоят Рай те чака.
Там, някъде... да изкара те от мрака!
Не това ще да е краят,
искам да завърша в Раят.
Щот от стара монахиня знам,
ако вярваш, на каквото казвам -
че една от заповите Божи,
ти да спазваш - ще си в райски ложи.
Щото бога те обича -
а пък тъмното обрича.
Все накрая - сам избираш.
от Душа ли да извираш.
Или Его - сляпо - мръсно,
и да те сваля от кръста - ще е късно.
Щото Егото забива - остри гвоздей - ръждиви
прави и очите - криви.
И не виждаш нивга право -
а огледалото е здраво.
Но погълнат си от него,
по-загубен си от Nemo.
Та разстрий ги тия клепки.
забрави за недомлъвки - вметки.
Щото казвам ти го право!
Пасеш на грешната поляна - краво!
Щото митовете за русалки,
съдържат те - от истините малки.
Дет мълвят за съкровище безценно,
от дъга - по-пъстро - цветно.
Просто трябва да повярваш!
Щот накрая се разкайваш.
Извинете, но кат Горският съм аз -
нивга втренчвам се в захлас.
Щот научил съм урока,
а преборвам и порока.
И накрая аз научих,
как с усмивка се спасява и живота -
кучия!
пс, клавиатурата е пияна - не аз!:P
pps. Tom Waits "the piano has been drinking - not me"
пппс. ще се науча да свиря те първа, с две ръце :-)
ПППППС. "туй си е бяла магия на мене си - не ми обръщайте внимание - БЛАГОДАРЯ!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар