Островът на Съкровищата

Вкусни меденки ми подариха.
И живота ми спасиха.

Адска жар във мен горя,
кат изгаси я - вдигна се мъгла.

И окото ми прозря,
из таз - непрогледната тъма.

Че животът кат е дар -
не ти трябва тоз товар.

И кат Слънцето изгрее,
а птичката запее,
та сърцето ти да сгрее,
любовта ти да повее,
мъката да изветрее,
та усмивката загрее.

Цели, приключения, мечти -
няма невъзможно, щом сърцето ти тупти.

Небосводът кат е чист,
никъде изсъхнал лист.

На хоризота се развидилява,
остави се на забава.

Щот е времето за радост,
щом разцъфва твойта младост.

Океанът те зове,
корабокрушенеца да спре,
да се лута до забрава,
из вековната дъбрава.
На мъки и печал,
нивга се наспал.
Ходещ кат насън,
по-безчувствен и от пън.

Щот течението обещава,
на онзи остров да те вкара.
Пълен с блянове мечти,
просто стига се бори.
Против тебе - против оня,
дет отдавна язди коня.
Дето знае как да броди,
а усмихва и несгоди.
Крачи, язди със стремеж,
и разтапя сяка скреж.
От душата, от сърцето,
знаем к'во ти иде на небцето.
Дето искаш да крещиш,
щот Луната гушкаш, спиш.

И само тъй те сън оборва,
непризнаващ никва норма.
Щото "всичко или нищо",
тука няма нищо скришно.

Сам на Острова не щеш,
да се скиташ тъжен пеш.
Искаш ти Жена,
да разбули таз мъгла.
Дет от векове се стели,
та сърцето пълни с невери.
И забулва всеки вход,
към желания възход.

Но задуха свеж ветрец,
а на езика ти медец.
От оня остров - плам,
далече от отровния тамян.
Скрит от погледите хорски,
остров на орлите морски.
Дет се реят без да спрат,
сбъднати мечти мълвят.

Че е Раят, че е там -
не ти трябва тоз казан.
В който бъркаш ти магии,
научени от черни самодиви.
Щото знаеш как работят,
под хомота си ломотят.

И не щеме вече ний,
тез касапските магии.
Дай ни капка ти роса,
дай ни свежата трева.
Дай ни мирис на коса,
Под водопад от чистота.

Да измием ние рани,
черна дупка да нахраним.
Само Слънце, само пек,
В този светъл Райски век.

Щото островът зове,
обещава златни мигове.
Дни на обич и любов,
вече чувствам се кат нов.

Там под Двойната дъга.
Ще прекарам аз нощта.

И нивга веч, не ще да е студено -
щом прегърнал съм те вдъхновено!