Ден за размисъл, за чистка и подреждане. Не на пране, метене и тупане на килими - а на чистене на вътрешни паяжини, наместване на спомени и чувства - калибрация на сърцето и погледа, чистка за главата и душата. Щот едната стая лесно се проветрява, много елементарно се вкарва в прилежен вид. Но Човекът, Аз-ът, Себе-си-то - това е много по-сложно и трудно за подредба. А трябва, налага се, нужда е - щот така е най-хубаво, ти кат си чист, майната й на къщата - не ти е дом, кат сърцето не ти е там.
От ония дни, дето не си подаваш и носа навън, стъпваш на пръсти като се промъкваш за едното кафе, пазиш се от всеквите социални мрежи и хорски погледи, щот знаеш за к'ви възли и паяжини става въпрос. Познаваш своите, а днес им е време на тях да им обърнеш внимание, не ти трябват чужди плетки и въжета - само допълнителни усложнения. Хванал си ножицата, наточил си я зверски, като погледа ти - втренчен в капките роса по нишките на психето ти - опънати между сянката, дет се е настанила зад клепките ти и сегашния момент, тоя дет никога не се повтаря - щот докато си се протегнал да го уловиш и той е отлетял - няма мрежа дет да го хване. Единствено можеш да го уловиш, ако го съзреш право и искрено, докато се случва да препърха пред очите ти. Но за това е нужен чист поглед, леко сърце и липса на прашни паяжини.
Поради това такива дни са адски нужни и хубави да се случват - дни на психическа и духовна чистка. Не ти трябват пости и молитви, ако знаеш как да се сипеш и течеш - като сняг, като река, като водопад. В един момент, щеш - не щеш, извира чиста вода, често под формата на сълзи. Но всичко това отмива чернилката и сянката на всеквите съмнителни демони, дет ти шепнат на ухото и се увиват на сърцето. Всичко това бива удавено и завлечено в дерето - там на дълбокото. Но първо трябва да си поговориш с всеки един, да го гушнеш за сбогом и сам да му сложиш гюлето на врата - ей така, за по-сигурно, та да не изплува пак и да те занимава. След като си го разбрал, вече няма какво да ти каже и изненада - научил си си урока, взел си изпита - свърши се - просто продължаваш напред. Бавно и славно гребейки със своята малка ладийка по реката на живота. Под сенките на плачевните върби, гонещите се облаци по небосвода - най-често гръмоносни. Но няма значение, щом познаваш коритото, усещаш течението и си разбрал от демоните си - де са подводните камъни. В краен случай дори и да се разбиеш, винаги знаеш как да плуваш, де се намира брегът, а и как се прави сал.
Не бой се - дори и да си грешен - това значи само да не уцелиш целта - ще опиташ отново.
А и знаеш, че след най-свирепите бури,
след като утихнат буреносните ветрове и небосвода се прочисти -
най-често тогава се явява Двойната дъга,
дето чисти всяквата тъга,
където се лее небесната вода,
и то това е тя - твоята мечта....
Няма коментари:
Публикуване на коментар