относно танца - и малко за Луната

Само любовта, ама тая чистата и искрена, мигновена и неповторима - на момента, в сега и за сега. Когато те видят тебе, ама и това дето е вътре, и дето само чака покана да излезе. Като за танц, един поклон, малко уважение. Съзират ти душата и искат да я опознаят, по скоро чрез опит, ей така - само да седят и да наблюдават и я опознават. И обичат това дето виждат, дето е там, сега. И виждат това дето може да бъде. И то - човека, ще - не ще, се прекланя пред тоя божествен дар, дето е душата, пред тая любов, щото си единствен и неповторим, за и в момента и завинаги - всеки е такъв, щото носи душа. Даже и животните, а и дърветата - ако вземете да ги погледнете по-отблизо.

А иначе оная обич-любов-привързаност, дето е най-разпространена, то тя е друга песен. Там се любят очакванията и привидните жестове на любов. Едно такова заучено, изкекерчено, като танцови стъпки дето са те учили от поколения, ама ушите са ти писнали от една и съща песен, та не танцуваш, а просто стъпваш внимателно в предопределените калъфи - дет са ти изляли и ваште, и техните, и техните на ония, дето е от... никой не знае. Щот всички така са научени....

Откак тялото е по-важно от духа. А това и Ганди не го знае кога е било,... сигурно щот при него нивга не е било. Може би него не са го научили на стъпки, научили са го да чува музиката и да й се радва, та той сам си танцува - как си ще. И ако не ти писне от танца, не мож ти писне от музиката. Та танцува ти и духа. Ама ако си се научил да обичаш по тоз, заучения-очаквателен-абсолютно-смотан начин, много-много-много лоша работа е. Щот много трудно можеш се отучиш от тоя танц, и да ти се отпушат ушите, че да чуеш музиката. И да се зарадваш. И да се вдъхновиш от тази радост. Та да си спомниш другата любов.

Но проблемът е че толкоз време си танцувал по заучения начин, щот от много малък са те научили на ВСИЧКО, дето тях са ги научили и ти е бръмнала главата. И се носиш кат насън, а не можеш се събудиш. И очите ти са стари, та имат паяжини. И не можеш да видиш Луната право и ясно, и виждаш с привидности. Та виждаш Лунния лик, ако въобще мож го видиш - или разплакан - или усмихнат.

А Лунният лик е един. И всичко това го знам от едно момиченце на плажа - тя ми каза че Луната е така, и че на детето са му млади очите. Но спирам, защото това мъдро момиченце е достойно за цял нейн разказ-дразказ, за цяло нейно сказание. Тя ме научи на много. Искрено й благодаря с поклон.