Човещинка

В студена нощ, и в тъмен ден - седи си паяк покрай мен.
И ме пита със очи - а ти защо така се скри?
А аз седя, и ноктите гриза си - та не мога да повярвам на ума си.
Къде, защо и как така - сърцето ми отново затуптя?
И чудя и се мая - та коя ли ще е тая?
Вампир ли бе, та с чар проникновен,
едната мисъл - загнезди се у мен.
Магьосница ли, та с очи - гърдите ми с бръшлян уви.
И бягам аз, та през глава - но не мога да се скрия във степта.
Че този лик, и тез очи - та те ме гонят до зори.
Та в сетен час, и с хладен дъх, душата влача си кат кръст.
И няма мир, и няма лек - то това е да си ти човек!